Даниел Истърман - Последният убиец

— Ела. — Горещият й дъх опари ухото му.

Меката светлина изпъстряше крайниците й със светли и тъмни сенки. Ръцете му сякаш сами се отправиха да я погалят, независимо от тялото му, без отегчението на заучени и уморени ласки. Първоначално тя се стегна, после се отпусна; всяко движение на дланите му излъчваше удивлението и насладата, които изпитваше в момента. Непохватната му нежност за нея беше много по-възбуждаща, отколкото ловките движения на опитен любовник. Тя впи очите си в неговите, извърна тялото си и положи ръка върху слабините му; пръстите й обхванаха члена му и започнаха ритмично да го галят. Той изплака от изненадващото наслаждение на ласката й и се търкулна върху нея, целият само инстинкт, жадуваше единствено да я сграбчи в прегръдките си и да проникне в нея.

Нежните й пръсти внимателно го подпомогнаха. Обаче напрежението от последните дни и часове си каза думата и той свърши за миг в бърз, разтърсващ оргазъм. Изтощен, преуморен и неуспял да проникне докрай в нея, той се изтърколи в другия край на леглото и заплака. Вълна след вълна го разтърсваха стоновете на смут и обезсърчение; Фатиме лежеше до него и нежно галеше гърба му, шепнейки името му.

Накрая той се изправи и седна в леглото. Сълзите му бяха спрели, разумът се бе избистрил.

— Не се тревожи — произнесе тя меко и окуражаващо. — Пак ще се опитаме, по-късно тази нощ или сутринта, няма значение. Следващия път всичко ще бъде наред, ще видиш.

Тя направи пауза; очите й го потърсиха, ръката й не изпускаше неговата.

— Това ти беше за пръв път, нали? — запита тя, чудейки се как е възможно мъж на неговите години да остане толкова неопитен.

След сякаш цяла вечност той кимна.

— Да.

И само това. Нищо друго: нито коментари, нито обяснения. Настана тишина и дълго време измина преди той да впие напрегнато поглед в лицето й.

— Аз не съм първият мъж, с когото си била, нали? — запита той, макар и да знаеше предварително отговора.

Тя отвърна на погледа му, после уморено поклати глава.

— Имаше ли много преди мен? — продължи той. — С много мъже ли си спала?

Тя извърна очи и кимна; гласът й беше едва доловим.

— Да.

С тази единствена дума сякаш го зашлеви през лицето. Той не можеше повече да я гледа. И когато след малко думите й започнаха да долитат до съзнанието му, равни и лишени от всякакъв живот, му се прииска внезапно да запуши и двете си уши така, че да ги заглуши завинаги. Но ръцете му висяха безволеви и безжизнени, прекалено тежки, за да ги повдигне.

— Преди три години пристигнах тук със съпруга си — започна тя. — Той беше много по-възрастен от мен, над петдесетте. Баща ми го познавал още от детските му години и още оттогава се били разбрали, че аз ще бъда негова съпруга. Оженихме се, когато бях на петнадесет години. Тогава не знаех нищо за мъжете и бях абсолютно неподготвена за това, което последва. Той беше същински звяр, единствено го интересуваше той да се задоволи и толкова. Но след като пристигнахме тук, той бързо започна да губи интерес към мен. Не си взе други съпруги, но беше достатъчно богат, за да си позволява и други жени. Не беше тайна, никога не е правил опит да го скрие от мен.

Тя спря за малко с очи озарени от вътрешната болка, която думите й бяха изнесли на повърхността. Погледът му отново се бе върнал върху нея, но той не го осъзнаваше.

— Прекарваше времето си в офиса, работеше върху сделките, заради които бе дошъл тук. По цели дни оставах сама у дома. Не ми позволяваше да излизам никъде сама, беше изключително старомоден в това отношение. Но наблизо в Джорджтаун живееха и други индонезийки и аз започнах да прекарвам времето си с тях. Те бяха мои връстнички или малко по-големи. Първоначално идваха само те, но след известно време открих, че няма нищо лошо в това да излизаме заедно, да пазаруваме, да ходим на ресторант, дори да разглеждаме местните забележителности. Бях свободна. Можеш ли да разбереш какво означава това? Ти си мъж, ти открай време познаваш единствено само свободата, как би могъл да си представиш какво е да си роб?

Той не отвърна нищо, само продължи да гледа право пред себе си като човек, потънал в мечти. Тя дори не беше сигурна дали я слуша, но продължи.

— Исках да посещавам различни места, да бъда напълно независима, но английският ми беше много лош. Никога до този момент не бях вземала уроци. Така че една от приятелките ми уреди нейният учител да посещава и мен. Той беше младеж, последна година в университета, и идваше вкъщи, когато съпругът ми отсъстваше. Плащах му с парите, които получавах да си купувам дрехи.