Даниел Истърман - Последният убиец

Иранецът беше изпратен преди няколко месеца тук да координира усилията на ал-Кахтани и последователите му с тези на лидерите в Техеран и сега даваше последните инструкции на водачите на групите. След като той приключи, заговори Мохамед ибн Абд Аллах.

— Над всичко друго — започна той — ние трябва да се отнасяме с върховно внимание и уважение към святото място. Трябва да действаме мълниеносно, като използваме изненадата, за да избегнем излишно насилие. Трябва да приключим по възможно най-бързия начин. Щом превземем джамията и вземем заложници, вече ще бъдем застраховани от внезапна атака. Правителството ще трябва да прецени как да ни обезвреди, без да причинява разрушения в светите места или да навреди на заложниците. Ние ще бъдем въоръжени; пратените ни от Техеран автоматични оръжия ще ни дадат значително предимство през време на обсадата. Трябва само да издържим до десетия ден на месец мухарам; дотогава навред по света ще станат редица събития, които ще допринесат за окончателната ни победа. Няма да мине дълго и светът ще чуе, че сме завладели джамията, и ще разбере действителното значение на този акт. Междувременно ще избухне свещена война между Иран и Америка и след кратко време целият ислямски свят ще бъде въвлечен в нея. Неверниците ще претърпят поражение въпреки оръжията си и материалното си богатство и ние ще напуснем Мека като победители и управници на света. Обещавам, че всеки един от вас ще властва над една седма част от земята. Нека в утрешния ден Бог бъде с вас.

Навън призивът за молитва бавно заглъхваше. В Голямата джамия започнаха да припламват лампи. Малки групи мъже под прикритието на мрака започнаха да се придвижват към различни къщи, пръснати по града. Само преди две седмици заедно с десетките хиляди други поклонници те бяха влезли в града. Голям брой бяха араби отайби; другите идваха от Иран заедно с голям контингент от шиитски поклонници, някои от Бахрейн, Кувейт, Йемен, Египет, Мароко и самата Саудитска Арабия — от Риад, Джеда, Медина и дори Мека. След като тълпите поклонници тръгваха за Медина, изпълнили всички ритуали на поклонничеството, никой не обръщаше внимание намотаващите. Тази нощ възбудата им беше повече от заразителна. Те получиха обещаните от Иран оръжия и Махди щеше да се отбие при всички до края на вечерта. Последната група мина през Баб Ал-Сафа и всички дочуха звуците на вечерната молитва, кънтяща в Голямата джамия. Ислямският ден започва на залез. Това беше последната вечерна молитва за четиринадесетото столетие.

Вашингтон 19 ноември 1979 година

Наваи излезе от Държавния департамент и се върна в хотела си. Беше наясно, че ФБР са му закачили опашка, но на този етап от плана това не го притесняваше. След напускането му в Държавния департамент закипя трескава дейност. По време на обяда и целия следобед телефоните звъняха без прекъсване, телексите тракаха без умора, куриери сновяха напред-назад с пакети между департамента, главната квартира на ЦРУ, щаба на ФБР на Пенсилвания Авеню и веднъж по един повод до иранското посолство на Масачузетс Авеню. В поне една дузина офиси компютрите претърсваха всички бази данни, щракаха микрофилмови камери, шкафове с документи се отваряха и затваряха, фотокопирните машини не смогваха да копират огромните купища хартия, а телекопирите направо се задъхваха. Стаята, занимаваща се с иранската криза, започваше да наподобява все повече и повече военновременен щаб. А на стената седем часовника с бели циферблати и черни стрелки и цифри неотклонно отмерваха времето, оставащо до новото ислямско столетие.

След обстойно разглеждане документите на Наваи бяха разпределени между шест „ирански групи“, които Пайк бе събрал по проверката на книжата. Всяка имаше за задача проверката и кръстосаното засичане на имена, подписи, дати и факти. Бяха призовани множество специалисти от всякакви области, но прекият достъп до документите на Наваи беше строго ограничен само до Пайк и тима му експерти. Картината постепенно започваше да се оформя и към девет часа същата вечер се стигна до извода, че е събрана достатъчно информация, върху която вече може да се вземе окончателно заключение. Свързаха се със Сайръс Ванс и той се съгласи да дойде веднага.

Щом пристигна, държавният секретар отиде направо в кабинета на Пайк, където го чакаха шефът на отдела и екипът му. Пайк му посочи едно удобно кресло и се обади да донесат кафе.

— И така, сър — започна Пайк, — направихме всичко, което е по силите ни за момента, но имаме много сериозни спънки за разследване като това. След като посолството ни в Техеран вече не съществува, агентите ни в Иран са или извън страната, или дълбоко законсервирани, и след като британците по съвсем обясними причини са повече от предпазливи, ние сме просто с вързани ръце. Направихме едно уж формално запитване до иранското посолство тук относно биографична информация за членовете на революционния съвет, но Али Ага, техният шарже д’афер, го отклони. Страшно много материал просто не може да бъде подложен на проверка, но все пак за останалото имаме съвсем определени резултати. Дори и да се окаже самозванец, свършил си е отлично предварителната подготовка. Такъв Горух-е Бадр, с който молла Мохамед Али Найризи поддържа близки връзки, съществува, но ние не можем да проверим и да потвърдим водещата му роля. Не успяхме също така да потвърдим завземането на училището Бахар-е Нав, макар че в тази околност действително се намира училище с такова име. Имената на двама от студентските лидери съвпадат съгласно един от източниците ни, но не разполагаме с образци от подписите им. ЦРУ ни снабди с копие от карта за самоличност на муджахидините, а тази на Наваи почти не се различава от нея; разликите могат да се обяснят с различните дати на изработка и издаване. Разполагаме с доста материал върху Мехдави Хани и по всичко личи, че той има връзки с Найризи и различни муджахидински групи. Марвдашти е достатъчно добре известен и няколко доклада сочат, че поддържа контакти на високо ниво с повече от една група муджахидини, особено през годините преди Муджахидин Халк да се превърнат в марксисти. В архивите ни няма нищо за самия Наваи, но това може да означава както много, така и нищо. Той говори отличен английски с американски акцент, възможно придобит в Колорадо, така че явно е бил тук и по-рано; ФБР и имиграционните власти нямат данни за предишен негов престой в страната, но той може и да се е завърнал в Щатите с фалшиво име или пък при предишния си престой да се е представял за друг. Като се имат предвид партизанските му наклонности, това не е учудващо. Нашето главно заключение е, че вие трябва да се отнесете към него с необходимата сериозност за момента и да се свържете с президента, за да организирате скорошна среща. Ако той е действително пратеник, за какъвто се представя, от цялата работа може да излезе нещо; ако не е, ние няма да загубим нищо, освен времето си. А междувременно ще продължаваме с разследванията си, докъдето ни позволяват възможностите. Приятелите ни в Лондон също могат да изровят нещичко — необичайно услужливи са при този случай. Предполагам, че им се е дръпнало лайното от страх да не ги сполети и тях съдбата ни. При необходимост, но само при крайна необходимост, ЦРУ са съгласни да задействат един от агентите си в Ирак. Но ще искат подписа ако не на всемогъщия Бог, то поне на самия президент. Заповядайте доклада ни за свършената до този момент работа. Можете да го представите на президента. Съдържа препоръките ни за евентуалната среща.