Даниел Истърман - Последният убиец

Изведнъж отляво се разнесе вик, последван от бумтенето на автоматично оръжие. Тежък тътен разтърси подземията и всички помещения. Макар да беше на ръба на силите си, Махди скочи, последван от двамата си бойни другари. Грабнаха оръжията си и затичаха към източника на грохота. Правителствените войници бяха донесли някакво ново тежко въоръжение. Скоро щеше да се развихри нова атака и още докато бягаше през тунела, Мохамед ибн Абд Аллах започна да срича мълчалива молитва.

„О, Господи — замоли се той, — ела ни на помощ. Не ме оставяй да умра тук в мрака. Ти ме спаси в пустинята и ме пренесе тук в дома си. Сега, когато победата ни е само на една крачка, не ме изоставяй.“

Тунелите пламнаха в ослепително сияние, по-ярко и от обедно слънце.

Вашингтон

Вторник, 27 — сряда, 28 ноември, 1979 година

В сряда информацията за БДПМ и сделките му беше изпратена от Берн в Бон и оттам във Вашингтон. Беше 25 ноември. В главната квартира на ФБР беше свикано извънредно заседание за оценка на новите данни. До този момент беше открита само една доста съмнителна връзка между конгломерата ДРАСАГ/Дойче Акционгрупе и САЩ — посещението в Ню Йорк през 1975 на един от петимата иранци. Но тя си струваше да бъде проследена. Бяха изказани няколко предположения за природата на замесения бизнес, но всички бяха съгласни, че БДПМ е нещо повече от фиктивна фондация, създадена да подпомага личности и групи, нуждаещи се от парични средства. Въпросът пред всеки беше: кой е създал БДПМ? Швейцарските закони забраняваха разкриването на такива подробности и колкото и отзивчив да се окажеше Берн, съществуваха прекалено много юридически ограничения, които трябваше да се преодолеят, ако това изобщо беше възможно.

Предвид иранските връзки имаше голяма вероятност фиктивната фондация да е свързана с наркотрафика, и отделът за борба с наркотиците към ФБР беше помолен да предостави информация за всички иранци в Ню Йорк, съдени или заподозрени за участие в разпространението на наркотици. До неделя следобед вече бе съставен дълъг списък. След като отхвърлиха всички дребни пласьори, осъдените преди 1975 година и депортираните, останаха седемнадесет имена. Десет от тях бяха наскоро осъдени, а останалите седем — заподозрени.

Сред заподозрените беше и Мохамед Ахмади. Бюрото по борба с наркотиците от две години вече го държеше в полезрението си и разполагаше с достатъчно доказателства, за да го тикнат зад решетките. Сдържаха се единствено по две причини. Едната беше, че понякога, без да знае, той ги насочваше към някои от контактите си на нюйоркския пазар за наркотици. Другата беше, че начинът му на живот, банковата сметка и деловата му дейност просто не се връзваха с големите суми, за които Бюрото беше сигурно, че минават през ръцете му. Така че те предпочитаха да изчакат за сигурна следа по канала на парите, преди да нанесат удара.

Сега обаче по всичко изглеждаше, че вече са напипали гореща следа. Във вторник вечерта домът на Ахмади и офисът му бяха атакувани едновременно. Ахмади, който се беше завърнал в Ню Йорк само преди два дни от Техеран, беше арестуван с обвинения, запазени отпреди две години, като бяха иззети голям брой документи. По нареждане от Вашингтон нюйоркското бюро по борба с наркотиците препрати всички намерени в дома и офиса на Ахмади документи в главната квартира.

Един пакет документи веднага беше разгледан най-подробно. Това беше една дебела папка, намерена в стенния сейф в офиса. Беше надписана на фарси и английски „Организация за подпомагане на мюсюлманите“ и съдържаше подробно описание на парите, минавали през банковата сметка на благотворителното дружество в Цюрих. В сейфа бяха намерени и няколко други папки, осигуряващи допълнителна информация за ДРАСАГ и свързаните с нея дейности.

На експертите им беше потребен цял ден, за да оценят по възможно най-бързия начин съдържанието на папката и другите документи. Франк Брайтман, ръководителят на разследването, незабавно предаде пълния доклад на директора на отдела по вътрешните операции във ФБР Марвин Тейлър. Тейлър — човек без никакво въображение и инициатива, издигнал се в кариерата си в Бюрото, проповядвайки политиката на предпазливостта, никога в разрез с възгледите на шефовете си, изпита нарастващ ужас, докато четеше краткото резюме.

— Истина ли е това? — запита той, отправяйки горещи молитви към Бога да не се окаже вярно.

— Не бих си позволил да ви го покажа, ако имах и най-малките съмнения — отвърна Брайтман. — Докладът дори не е пълен. Имаме още доста работа върху тези документи, и дори тогава ще има още много да се свърши по европейския клон на тази организация. Ахмади няма да проговори. Жена му и дъщеря му не са от най-сговорчивите, но твърдят, че не знаят нищо, и ние сме уверени, че казват истината. Но дори и в този случай очерталата се картина е повече от показателна.