Даниел Истърман - Последният убиец

Веднага от дясната им страна започваше уличка, изчезваща в лабиринт от къси и тесни проходи, изпълнени с малки магазинчета. Жените завиха по нея, провирайки се през мрежата от разклонения, докато накрая стигнаха до един магазин, който по нищо не се различаваше от околните. От вътрешната страна на стъклената врата висеше табелка с надпис „Затворено поради болест“, но първата жена почука и зачака. Само след секунди вратата се отвори и жените прекрачиха прага. Мъжът, който ги посрещна, не каза нито дума, само затвори и заключи след тях.

Поведе ги през една малка врата в дъното на магазина, слязоха няколко стъпала и стигнаха до приземно помещение, осветено от самотна гола крушка. Жените една по една свалиха чадрите си и ги сгънаха. Покривалата бяха скривали нещо повече от бедност или грозота: всички те се оказаха млади здрави мъже. Мъжът, който ги беше посрещнал в магазина, пое сгънатите чадри и им посочи да се настанят край стената. Всички се събуха, преди да стъпят на килима, постлан върху циментовия под — килим от Керман, богато украсен с птици, а по краищата със сложна калиграфска плетеница на фарси: откъси от поема на Руми. Ярките багри на мекия килим бяха в рязък контраст с голата стая.

— Изчакайте — каза мъжът, който ги бе довел. — Той скоро ще дойде.

И тръгна нагоре по стъпалата заедно с мъжа от магазина. Вратата се затвори и потъна в тишина. Никой не посмя да я наруши. Всички бяха страшно уморени и объркали. И седмината бяха пътували отдалече, за да стигнат тази сутрин в Техеран, но до момента никой не знаеше истинската причина, заради която ги бяха призовали. Всички бяха отседнали в различни хотели, като никой не знаеше местожителството на останалите. Всички бяха получили точни инструкции къде и кога да поставят чадрите, които им бяха приготвени в малки пакети; имаха и точни нареждания за времето и мястото на срещата с осмия човек, водача си. Това беше всичко, което знаеха.

Минаха петнадесет минути. После вратата на горната площадка се отвори. Самотна фигура застана на прага, после прекрачи и заслиза по стъпалата. Мъж, облечен в черна аба — одеждите на религиозен водач. Главата му беше плътно покрита с малък черен тюрбан. Имаше лице на четиридесетгодишен, изпито и с брада, но очите му издаваха повече години. На мястото на дясната му ръка стърчеше чукан, обвит в тънък черен памучен плат. Той стъпи върху пъстрия килим — целият в черно, с черни уморени очи. Младите мъже се изправиха и притиснаха десните си ръце към гърдите в знак на почит. Отрязаната му дясна ръка веднага им подсказа кой е той. Името му се споменаваше всеки ден със страхопочитание. В полумрака всеки от тях чуваше как гръмко бие сърцето му.

Мъжът се събу, седна на килима срещу тях и ги покани със знак да направят същото.

— Знаете кой съм аз — каза той. — Виждам го в очите ви. Не се бойте. Думите, които ще изрека, ще променят съдбите ви, но аз не съм дошъл да ви наказвам. Напротив, дошъл съм да ви изкажа почитта си. Но нека първо ви съобщя неща, за които вие не знаете нищо.

И спря. Очите му бавно се плъзнаха по лицата им, претегляйки, преценявайки, прониквайки дълбоко в душите. После заговори отново:

— Преди няколко дни седмина от братята ви загинаха в една къща в северната част на града, по време на акция на агенти от САВАК. Те сами посегнаха на живота си, за да избегнат ареста и инквизициите, за да не допуснат в ръцете на врага да попадне никаква информация. Вие никога не ще научите имената им, нито ще чуете нещо повече за тях, но можете да сте абсолютно сигурни, че имената им се знаят от онзи, който сега не присъства на срещата ни, онзи, в паметта на когото имената им ще бъдат обезсмъртени.

Очите на мъжа блеснаха при последните му думи, отразявайки погледите на младите мъже, и те разбраха какво иска да им каже.

— Онези седем ваши братя — продължи той — дълго време бяха обучавани да изпълняват жизненоважни за нашето дело задачи. Те бяха пристигнали в Техеран, за да пристъпят към окончателната фаза на обучението си, но от САВАК разбраха къде се намират. Седмина загинаха. Други седмина трябва да заемат мястото им.

Значението на думите му едва ли стигаше до съзнанието на младите мъже. Но всички разбраха смисъла на посланието му: те бяха седмината призовани да заемат мястото на загиналите. И знаеха също така, че само един човек има правото да ги призове. И със затаен дъх поглъщаха думите му.

— След време ще научите подробностите на задачите, които те трябваше да изпълнят. Сега ще ви съобщя само главната им цел. Всеки един от тях беше получил задачата да се запознае основно с по един световен лидер, когото да изучи, наблюдава и убие. Седем убийци, седем властелини: Мохамад Реза Шах, Халед, краля на Саудитска Арабия, президента Джими Картър, Леонид Брежнев, министър-председателя Рабин, Ануар Садат и папа Павел II… Сега останалото. Всеки един от вас тук избран поради доказана вярност и преданост към нашето дело и неговия водач. От няколко години всички вие минавате курс по общо обучение и всички вече сте доказали личното си безстрашие пред лицето на смъртта и опасностите. Всички бяхте изпробвани, често пъти без ваше знание, много пъти от непознати за вас хора, и дадохте доказателства за способностите и послушанието си. Всеки от вас днес ще получи за задача по един световен лидер. Неговият живот отсега нататък ще бъде свързан неразривно с вашия и неговата смърт ще означава и вашата. Денят на победата чука на вратите ни. Може да бъде и тази година, а може и след много години. Може да се окаже, че за победата ни е нужна смъртта на един или няколко от тези души, които вече ви споменах. Надеждата ни за осъществяването на плана ни в Иран е неотделима от политиката, осъществявана по целия свят. Стане ли нужда да бъде ликвидиран някой от тези нечестивци, без значение дали преди или след деня на победата, един от вас ще бъде призован да изпълни тази смъртоносна мисия. Може да ви се наложи да убиете лично или чрез помощник; вие самите ще изберете най-подходящия начин, когато удари часът. Вие може и да загинете, докато изпълнявате своя дълг, но наградата за вашето мъченичество ще бъде безкрайно висока… Тази вечер ще бъдете отведени в друга къща в друг град, където ще започнете специалното си обучение. Известно време ще се обучавате всички заедно като един екип, после ще бъдете разделени. При някои по-специални случаи отново ще бъдете събирани, но някои от вас може да бъдат прехвърлени в чужбина да започнат изпълнението на мисиите си, докато останалите ще чакат тук в Иран да получат по-нататъшни заповеди. Тези, които ще ви обучават, отначало сигурно ще ви се сторят много жестоки, дори повече, отколкото можете да си представите, но след време ще проумеете и оцените тяхното усърдие. Ще бъдете обучавани не само как да убивате, но също така ще изучавате езици, политика, религии, методите на търговската дейност и финансите и похватите на дипломацията. Умовете и телата ви ще бъдат подготвени за всичко, което може да ви сполети. Ще получите нови имена и нови самоличности. Ще престанете да мислите за себе си както досега и ще се превърнете в съвсем други хора. Вашият живот ще има една-единствена цел: осъществяването на поставените ви повели, смъртта на седемте мъже или техните наследници. Върху плещите ви ще тегне нечовешко бреме и вие ще трябва да се научите как да живеете с него или да умрете при опита.