Даниел Истърман - Последният убиец

И накрая една уводна статия в броя от четвъртък на „Вашингтон Поуст“ му подсказа единствения възможен отговор. Всеки ден си купуваше вестник в хотела и изпиташе от край до край многобройните статии за Иран и кризата със заложниците. Въпросният материал се занимаваше с трудностите, пред които бяха изправени Картър и администрацията му при започването на преговори в отсъствието на всякакви ясни представители на властта в Иран. Авторът на статията твърдеше, че само да се намери някой с влияние в нужните места, и Картър със сигурност би се срещнал с него с надеждата да окаже натиск за промяната на безизходната ситуация. Наваи прочете два пъти статията, затвори вестника и напусна библиотеката. В съзнанието му препускаше истински вихър от мисли.

Същата нощ, в хотелската стая, в съзнанието му изплува откъс от статията: „Няма и съмнение, че президентът Картър е готов на всичко, само и само да се намери такава личност. С всеки изминат ден нуждата от политическа инициатива става все по-нетърпима. В интерес на управляващите фактори в Иран е да подпомогнат разрешаването на ситуацията, прокарвайки мост между правителството на Съединените щати и студентите на Хомейни.“ Пред очите му започна да се оформя път към постигането на целта. Остана буден до ранните часове на утрото. Мислеше напрегнато, водеше си бележки и планираше. Преди да си легне, написа писмо до Ахмади в Ню Йорк, запечата го и го адресира, след което го сложи върху бюрото си.

Следващата сутрин прекара в покупки. Нае кола, представяйки се за арабски бизнесмен, и направи няколко обиколки на магазините из града. Купи няколко комплекта печатарски набори букви на арабски и персийски и една малка домашна печатарска преса, пишеща машина IBM с универсална глава и валяк с автоматично връщане и три различни глави за нея с арабски букви, блокове и инструменти за изрязване на гумени и метални щемпели, хартия, мастило, каталог с арабски образци на шрифтове, писалки за калиграфия и още множество други дребни предмети. Последната му покупка представляваше малък артикул, закупен в един музикален магазин близо до центъра за приложни изкуства „Джон. Ф. Кенеди“.

Същия следобед, точно преди молитвите в джамията, отново се отби в библиотеката на Конгреса. Поръча сборника поеми, дивана на Хафиз, великия поет на Шираз от четиринадесетото столетие, породил вдъхновението за Westoestlicsher divan на Гьоте. Половин час по-късно му донесоха книгата — тежко литографско издание от края на деветнадесети век, и той я сложи на бюрото си в един отдалечен ъгъл на основната читалня. Седеше в тишината с притворени очи. Този следобед имаше съвсем малко читатели и нито един не седеше близо до мястото му. Наваи мълвеше беззвучно недоловима молитва, преди да отгърне страниците на книгата за предсказание. Взе книгата с двете си ръце и я отвори наслуки. Очите му се спряха върху един куплет на лявата страница и той бавно го прочете. Прекъсна, прочете го още веднъж и затвори книгата. Думите зазвучаха в главата му като пулс на гигантско сърце.

Пророчеството беше двойствено. Сякаш му обещаваше и победа, и провал.

Наваи се изправи и излезе на студената улица. Лицето му беше бледо. Той потрепери под ледената ласка на вятъра. Устата му беше свита решително, очите му блестяха.

17 ноември 1979 година

В събота Мохамед Ахмади се качи на конкорда на британските авиолинии за продължителното си пътуване, което в крайна сметка, след едно прехвърляне на Боинг 747 в Лондон, щеше да го отведе в Техеран. Носеше две кодирани съобщения, които Наваи изпращаше на шефовете си в Техеран и които можеха да им бъдат предадени единствено само по този сложен, но безопасен начин. Шифърът беше съвсем прост, съгласуван преди заминаването на Наваи, и беше неизвестен на Ахмади, който изпълняваше само ролята на куриер, каквото и положение да заемаше в американския клон на организацията. Повечето букви от арабско-персийската азбука съдържат точки, групирани по отделно, по двойки или в пирамида от три. Шифърът се съдържаше в първите думи на две дълги, но очевидно невинни писма на Наваи до „чичо Фархад“ и „братовчеда Бехруз“ в Техеран; броят на точките сочеше интервала между думите, които носеха действителното съдържание на съобщението. „Чичо Фархад“ работеше в централната поща на Сепа Авеню. „Братовчедът Бехруз“ беше човек с много по-високо положение.