Даниел Истърман - Последният убиец

Още преди пристигането си в Щатите Наваи бе обмислил няколко възможни начина за осъществяване на покушението. Всички те обаче зависеха от неизвестни фактори, така че сега му се налагаше да прекара седмица или две във Вашингтон в наблюдение и претегляне на възможностите една по една. Тръгна на първата си обиколка на столицата. Във фоайето на хотела си купи вестник „Вашингтон Поуст“ и една карта на града. Пъхна сгънатата карта в джоба си, хвърли един поглед на вестника и мигновено застина. Почти нищо не беше известно още за превземането на посолството или съдбата на персонала му, но Наваи незабавно оцени възможните последствия от случилото се. Сгъна вестника, пъхна го под мишница и като измъкна картата от джоба си, излезе на улицата.

Обърна се наляво и тръгна по Кънектикът Авеню. Отвъд набучената със статуи ливада в края на авенюто се виждаше част от дългата северна страна на Белия дом. С приближаването си към масивния символ на неверническия запад чувство на триумф започна да се надига в гърдите му. Наваи крачеше сред тълпата на града, без да се отличава с нищо, и наблюдаваше сградите и хората с острия поглед и аскетичния разум на момче, отраснало сред пустинята. Въздухът беше студен и режещ; откъм залива Чесапийк подухна източен вятър. В яркото слънчево утро, белязано от прехода на есента към зимата, Наваи се чувстваше в особен душевен подем.

През този пръв ден той само ходеше и наблюдаваше главните забележителности на централен Вашингтон като съвестен турист. Купи си фотоапарат „Пентакс“ и няколко филмчета и започна да снима навсякъде, където минеше. Няколко пъти обиколи Белия дом, прекоси Авенюто на Конституцията до монумента на Вашингтон, после пое към Мол покрай Смитсъновия институт и към Капитолия. Непрекъснато щракаше с фотоапарата, но повечето от снимките му не бяха като тези на обикновените туристи. Той снимаше прозорци, покриви, ъгли, улични кръстовища — снимки, предназначени да покажат височина и разстояния, илюстриращи светлинни ефекти и области на сенки и полуздрач.

Следващата седмица прекара, запознавайки се с плана на града. Три пъти по различни поводи посети Белия дом, смесен с тълпите туристи, с неизбежния фотоапарат в ръка. Всеки следобед носеше заснетите през деня филми в една дрогерия на 14 улица близо до площад „Франклин“, където експресно проявяваха филми. Оставяше новите ленти и прибираше партидата от предния ден. След това, към залез-слънце, тръгваше към джамията в ислямския център, която гледаше към парка Рок Крийк на Масачузетс Авеню; там се присъединяваше към вечерните молитви, но след това винаги излизаше и се връщаше на улицата. Не приказваше с никого, дори и с многобройните ирански студенти, които всеки ден разговаряха оживено. След молитвите се прибираше в хотела и вечеряше — първата му и единствена храна за деня, а после се прибираше в стаята си да се моли. Не се срещаше с никого, не получаваше писма, не говореше по телефона, избягваше кината, театрите и други подобни места за развлечение, никога не включи телевизора в хотелската си стая. Беше самотен, мъж, преследван във виденията си от чернокрили ангели, мечтаещ за ислямската глобална ера и решен да преобрази съдбата на света. Не страдаше от никаква психическа болест и тъкмо там се криеше най-голямата опасност.

През втората си седмица в столицата Наваи се отбиваше всяка сутрин до библиотеката на Конгреса на Капитолийския хълм, където бе успял да получи временна читателска карта. Прекарваше часове в четене, почти без почивка, като обикновено правеше справки от трудове върху организацията на правителствената администрация, структурата на президентския екип, тайните служби и ФБР, като внимаваше никога да не поиска нещо, което би могло да е класифицирано като поверителна информация и това да предизвика някакви подозрения. Когато обаче помоли за трудове върху американско-иранските взаимоотношения и настоящата ситуация в Иран, се сблъска със значителни трудности. Почти всичко налични фондове на библиотеката се използваха от състава на Държавния департамент, от журналисти, преподаватели от Джорджтаун и други университети и конгресмени — все хора с право на приоритетно ползване на всички материали в библиотеката. Материалите на фарси нямаха толкова голямо търсене, така че той се съсредоточи върху тях. Не знаеше точно какво да търси, но четеше наред и размишляваше, след което продължаваше с четенето. Различни идеи и представи го осеняваха и си отиваха, всички до една неосъществими. Бавната му къртовска работа обаче започваше да дава резултати. Вече свиваше кръга от възможните подходи. Беше систематичен и изчерпателен и никаква подробност не беше в състояние да се промъкне през финото сито на мозъка му.