Даниел Истърман - Последният убиец

— Навярно.

— Имамът. Ти си се срещал с него в Техеран, преди да потеглиш насам, нали?

— Да. Разговаря с мен за мисията ми и ми даде благословията си. Спомена и теб — работата ти за нашата кауза, жертвите, които си принесъл на олтара й.

И младият мъж огледа с подчертана ирония обстановката в стаята. Очите му срещнаха очите на Ахмади и ги прободоха.

— Слушай — започна възрастният мъж с разтреперан глас. — Не знам нищо за мисията ти, освен това, което ми е казано: че е жизненоважна за каузата, за народа ни, за истинската вяра. Моята задача е да те подпомогна тук в Ню Йорк, доколкото ми позволяват силите. Ще продам стоката, която си донесъл. Надявам се е, че е безопасна, нали?

Наваи кимна.

— Нашата организация в Ню Йорк е малка, но изключително ефикасна и хората ни са предани до смърт на делото. Но след като те снабдя с пари и ти дам съвет и информация, нямам кой знае какво още да ти помогна. Ако ти не успееш, нищо, абсолютно нищо не бива да доведе американските власти до нас, разбираш ли?

Наваи дори не трепна.

— Няма да се проваля.

— Разбира се, че няма, сигурен съм в това. Ти ще успееш. Ще се моля Бог да бъде с теб. Казаха ми, че съдбата на исляма зависи от мисията ти. Това е огромна отговорност; ти ще присъстваш всеки ден в молитвите ми. А сега, носиш ли стоката?

— Тя е тук, в чантата ми. Митничарите претърсиха багажа ми доста основно, но не откриха нищо. Ето, сега ще ти я покажа.

Той дръпна ципа на издутата чанта и измъкна голяма кръгла тенекиена кутия, надписана с едри букви на персийски „Песте-йе Ария“ и на английски „Шамфъстък Ария“. Върху капака бяха нарисувани разпръснати фъстъци с разпукани черупки и надзъртащи отвътре зелени и пурпурни ядки. Плътно залепената по цялата периферия на капака лента бе скъсана от служителите на митницата и капакът бе отворен. Вътре нямаше нищо друго, освен шамфъстъци, както и пишеше на кутията, и те отново бяха залепили лентата. Почти всички иранци носеха поне по една кутия шамфъстък или газ (нуга с пълнеж от шамфъстък) при пътуванията си и нито саудитските, нито американските митничари бяха забелязали нещо подозрително. Наваи повдигна капака и показа съдържанието на Ахмади.

— Американците не забелязаха нищо нередно по шамфъстъка. А ти? Ти си иранец. Можеш ли да видиш онова, което те не успяха да забележат?

Ахмади се вгледа внимателно в кутията. Шамфъстъците си изглеждаха съвсем обикновени, но явно така беше само на пръв поглед. Какво не беше наред? Нещо се размърда в съзнанието му, но не можа да си пробие път. Той вдигна рамене.

— Не можеш ли да го видиш? — Наваи се усмихна, но в погледа му нямаше топлота. Нещо близко до триумф блесна в очите му. Той приличаше на дете, показващо новия си сложен номер на родителите и приятелите си. — Вгледай се по-внимателно. Колко често си виждал кутия с шамфъстък без нито една разпукната черупка? Те сякаш са още зелени, недоизпечени. Нека дати обясня. Купих една кутия с обикновен шамфъстък, извадих ядките и запазих половинките на всяка черупка заедно. После напълних съд със субстанцията, която ме бяха помолили да пренеса, и напълних всяка черупка, като притиснах половинките в прашеца. После залепих половинките на всяка черупка една към друга с бързо втвърдяващо се безцветно лепило. И когато всички черупки вече бяха обработени по този начин, ги овалях в мокра сол, с която покриват шамфъстъците след изпичане.

Възрастният мъж изгледа любопитно кутията с фъстъците, вдигна един и го претегли в дланта си.

— И теглото е съвсем естествено.

— Разбира се. Ядката на шамфъстъка е по-лека от повечето други ядки.

Ахмади облиза черупката.

— И солта си е съвсем естествена на вкус.

— Естествено.

Ахмади посегна към една паница на бюрото и я сложи в скута си. Взе един фъстък, постави го между зъбите си така, че плоскостта на слепването да е вертикална, и стисна челюсти. Черупката изпращя, доста по-лесно от нормална черупка, но не толкова силно, че да разсипе съдържанието си. Той я поднесе над паницата и с ноктите си леко раздели двете половинки; фин бял прашец се изсипа в съда. Хероин четири деветки, деветдесет и девет процента чист и готов за инжектиране. Струваше цяло състояние на американския пазар. Килограмът, който бе донесъл Наваи, щеше да донесе над сто хиляди долара, продаден на улицата.

Ахмади загледа като омагьосан. С годините през ръцете му бяха минали много пратки хероин, за да финансира делото. Но до този момент не беше виждал толкова голяма пратка, укрита по толкова елегантен начин. Той се усмихна, взе кутията, захлупи я, стана и прекоси стаята. Отмести една миниатюра на Хосров и Ширин и зад нея се откри сейф. Завъртя ловко комбинацията върху циферблата, отвори сейфа и сложи кутията вътре. Обърна се към Наваи и се усмихна.