Даниел Истърман - Последният убиец

Наваи отпусна хватката си; краищата на въжето се изплъзнаха от внезапно омалелите му ръце. Той отстъпи от клюмналото тяло на този, който му беше повече от брат.

Старецът го подхвана за раменете и го поведе към вратата. Всичко бе онемяло след зловещия рев на смъртта, изпълнил ушите му. Ехото диво отекваше в малката стая.

В коридора внезапно се раздадоха гласове. Нечии стъпки прокънтяха по каменната настилка. Изведнъж и двамата мъже в стаята се обърнаха към вратата и се поклониха, положили ръце на гърдите си. На прага застана друг старец, с дълга сива брада и огнен поглед, облечен също като първия в аба и тюрбан. Той изговори древния ислямски поздрав „ал-салам алейкум“, а те отвърнаха като един „алейкум ал-салам“. Настъпи почтителна тишина. Влезлият протегна ръката си с пръстена за целувка — знак на уважение и преклонение. Те стояха безмълвни, привели глави, положили ръце върху гърдите си.

— Хюсеин — проговори новодошлият с глас, понесъл се като вятър, — ти се справи добре. Тази нощ ти оправда доверието ни в теб. А сега искам да ти окажа още по-голямо доверие. Чуй ме. Удари часът за последната свещена война. Цялото човечество е вече готово за нея и аз се кълна, че тя ще избухне скоро. Събитията от последните няколко месеца подготвиха почвата, но остава да се направи още много. Върви утре с моята благословия и предай поздравите ми на онзи, който ще те посрещне в свещеното място. Научи всичко, на което ще те обучи, и му се подчинявай така, както се подчиняваш и на мен, във всичко. И след като изпълниш ритуалите на поклонничеството, всички без тези на празника, полети като ангела на смъртта към земята на сатаната и изпълни поръчението, което положих на плещите ти. Ти ще бъдеш първият зов на тръбата както е казано в Корана: „И ще дойде денят, когато ще прозвучи първият зов на тръбата, и втори ще го последва“. Нека Аллах и Пророкът и благословените имами бъдат с теб.

И старецът вдигна ръка да го благослови.

Наваи падна на колене пред имама и целуна полите на абата му. Не разбираше нищо от това, което ставаше около него, в разума му царуваше хаос, но едно нещо осъзнаваше съвсем ясно: той щеше да убие или да умре заради мъжете, в чиито нозе беше коленичил.

Медина

юни 1979 година

Пророкът Мохамед е погребан в Медина заедно с двамата си съратници, Умар и Абу Бакр, под нещо, което някога е представлявало пода на къщата на любимата му жена Айша. Вечният му дом е белязан с малко зелено кубе над южната част на Джамията на пророка. Гробът е обграден от масивни бронзови перила, богато украсени с най-фина калиграфия. Поклонниците се докосват до тях със страхопочитание при обиколката си около гроба в търсене на благословията на този и другия свят.

Сутрешните молитви току-що бяха стихнали и тълпи вярващи изпълниха галериите, водещи към надгробния паметник. Между колоните от розов камък, издялани от хълмовете над долината Акик, се виеха проходи под меко очертани арки. Богато орнаментирани персийски и турски килими застилаха подовете на колонадите. Двама мъже крачеха бавно сред тълпите притихнали поклонници. Не се докосваха, но невидими връзки ги свързваха в едно. Заобикалящите ги поклонници несъзнателно се отдръпваха, за да им направят път към светилището.

Хюсеин Наваи бе пристигнал в Медина от Джеда предния ден и веднага бе въведен при Мохамед ибн Абд Аллах, чиято къща беше близо до джамията. Повече от два часа двамата бяха разговаряли на четири очи. Никой не знаеше и дори не се осмеляваше да попита какво се бе случило между двамата по време на разговора им, но вечерта, когато бяха излезли заедно за вечеря, най-близките последователи изумени наблюдаваха дълбоката близост, настъпила между двамата: сякаш бяха братя или дългогодишни приятели.

Тази сутрин двамата заедно бяха отишли на сутрешните молитви в джамията и сега младият арабин водеше Наваи да се поклони на гроба. Минаха покрай перилата и накрая стигнаха до южната страна. Там в стената беше вграден бронзов диск, на височината на главата на Пророка. Всеки поклонник протягаше ръка да докосне диска, търсейки контакт с неведомите сили. Хюсеин Наваи протегна дясната си ръка да го докосне, изхлипа тихо и посегна към ибн Абд Аллах с другата си ръка. Неспирният поток поклонници се точеше покрай тях. Наваи се обърна и заговори тихо на придружителя си.

— Кълна се в Бога и неговия Пророк, мир Нему, че ще ти помагам във всичко, в живота и смъртта, в този или другия свят. Предавам се напълно в ръцете ти и се посвещавам безрезервно на каузата ти. Все ми е едно дали ще живея, или ще умра, щом като с живота си или смъртта си мога да ти служа.