Даниел Истърман - Последният убиец

Рандал бе съхранил в паметта си още един факт, и той сега изплува. Вакилабад, селището, в което живееше собственикът на къщата в Колхак, се намираше само на десетина мили от Бам.

Техеран

16 май 1979 година

След дискретна проверка, която Растгу проведе по-късно същия ден, се потвърди, че тримата преподаватели са все още в Техеран и живеят на същите адреси, въпреки че официално университетът беше затворен. Рандал спря избора си върху Моини. По всичко личеше, че той е водачът, и като такъв щеше да разполага с повече информация. По всяка вероятност живееше сам, тъй като съпругата му бе починала преди три години. За да докара професора в Дарбанд, Рандал се нуждаеше от помощта на Растгу. След това вече можеше да разпитва Моини и сам.

В седем часа същата вечер Растгу телефонира на Моини и му обясни, че е адвокат и би искал да обсъди сделка, много важна за негов клиент, като го помоли да го посети същата вечер. Отначало Моини беше доста подозрителен, но Растгу прояви такава убедителност, че Моини накрая се съгласи да го приеме, добавяйки, че живее сам и не очаква посетители. Пет минути по-късно Рандал и Растгу вече бяха потеглили. На улица „Вазири“ цареше спокойствие; стражите на революцията патрулираха по трима или четирима в търсене на терористи подривници на режима. По пътя ги спряха за проверка, но новите документи на Рандал, идентифициращи го като Джон Б. Ройс, американски консултант, работещ към адвокатската фирма на Растгу, се оказаха убедителни.

Моини имаше на разположение само част от секундата, за да демонстрира изненадата си при вида на Рандал, защото американецът вече държеше готов парцал, напоен с хлороформ. Той се хвърли напред и го залепи върху устата и носа на професора. Двамата с Растгу довлякоха в колата омекналото му безволево тяло и само след минута всичко беше приключило.

Половин час след като се бяха върнали в Дарбанд Моини дойде в съзнание. Бяха го завързали за един стол и Растгу вече си беше отишъл. Няколко мокри хавлии и горещо кафе без захар бяха достатъчни, за да приведат професора в готовност за разпита. Моини изглеждаше значително по-възрастен за шейсетте си години, белокос и крехък. Но Рандал се беше срещал много пъти с него и знаеше, че старецът има изключителен характер и физическа издръжливост, която далеч надхвърля представите на хората за него. Моини беше костелив орех.

— Искам да ме изслушате много добре, професор Моини — започна Рандал. — Животът ви ще зависи от това, доколко сте схватлив и готов да отговаряте честно на въпросите ми. Знаете отлично кой съм и защо съм ви докарал тук. Навремето имахме общ приятел, който е вече мъртъв. Вие сте виновен за смъртта му, без значение дали пряко, или не. Знам това и нямам никакво намерение да го обсъждам с вас. Ирадж беше убит, защото имаше информация за мен относно група терористи, седем, от които загинаха по време на атака на САВАК срещу къщата, служеща им за укритие в Колхак преди повече от година. Искам да ми кажете всичко, което ви е известно за тази група, какви връзки имате с тях, кои са ръководителите им — изобщо всичко.

Моини направи вял опит да се пребори с въжетата, приковали го към стола. Беше замаян от хлороформа. Разтърси глава и каза:

— Вие не сте Рандал. Не е възможно. Той е мъртъв, убиха го преди четири месеца. Вие сте самозванец.

— Познавате ме достатъчно добре, професоре. Нямам никакво време за игрички. Убивал съм много пъти и едва ли ще изпитам и най-малкото колебание да ви пръсна черепа, ако сметна за нужно. А може и да го направя, без да се замислям особено — нали вие сте причината да загине човек, който ми беше много скъп. Но да се върнем на въпроса. Какво знаете за тази група?

Моини отметна рязко глава; лицето му беше обляно в пот.

— Не познавам никакви групи, нито знам за някакви убийства. Вие сте луд, който и да сте. Аз съм преподавател по литература.

— С какво се занимавате през свободното си време, професоре, ако не е тайна?

— Пиша стихове — изръмжа професорът.

— Иран наистина е страна на поетите. Всички пишат стихове през свободното си време: банкови чиновници, учители, полицаи, генерали. А какво правехте през свободното си време в Бам? И то ли беше посветено на поезията?

Това свари Моини съвсем неподготвен. Очите му блеснаха, после отново посивяха.

— Да, прекарах няколко години в Бам. Правех изследвания на местната история, върху развитието на местните диалекти в региона през последното столетие. Това е едно изключително интересно място. Руините са впечатляващи. В местния диалект са се съхранили няколко изключително древни селскостопански термина.