Даниел Истърман - Последният убиец

Моини се възстановяваше забележително бързо. Явно трябваше да получи поредната порция шок.

— Да не би да сте ги научили от Аббас Пакдини? Не ви ли говори нещо името му? Какво точно всъщност означава? Не беше ли нещо от рода на „За чистата вяра“?

Очите на Моини отново примигаха, издавайки несигурността му. Увереността му се пропука за пореден път под напора на страха. Колко ли знаеше американецът? Господи, какво ли му е изпял онова говедо Хешмат, проклет да е!

Сякаш прочел мислите на стареца, Рандал ковеше желязото, докато е горещо.

— Кога за последен път се видяхте с Германеца? Какво е замислил?

Защитата на пленника се пропука напълно.

— Откъде… откъде знаете за него?

— Не съм ви довел тук да ми задавате въпроси. Какво знам и какво не изобщо не е ваша работа. Каква беше връзката ви с Фархад Резапур? Какво знаете за къщата, която даваше под наем в Колхак? А за бардака, който управляваше на улица „Абришами“?

Моини беше на ръба на паниката, но с последни усилия на волята се овладя. Както бе предполагал Рандал, професорът се оказа човек с неподозирани сили и забележителна устойчивост на психиката.

— Аз мисля, мистър Рандал, че вие блъфирате, защото не знаете почти нищо. В противен случай едва ли бихте рискували с довеждането ми тук. Само си губите времето с мен. Нямам какво да ви кажа.

— О, ще ми кажете всичко, преди да ви пусна. Или изобщо няма да си тръгнете. Явно не сте ме разбрали както трябва. Аз не само съм специалист по убийствата, но съм и майстор на инквизициите. Обучен съм да развързвам езиците и на глухонемите. Мога да ги накарам да проговорят дори на езици, които не знаят. След като приключа сеанса с вас, езикът ви няма да замлъкне, нищо няма да е в състояние да ви спре.

Челото и горната устна на Моини се обляха в пот. Сега вече беше в пълно съзнание. Ужасиха го не думите на Рандал, а тонът, с който бяха изречени. Американецът продължи съвсем спокойно:

— Онзи същия ден професор Ашрафи не беше единственият загинал, както впрочем знаете. Може и да нямате нищо общо със смъртта на жената, но може и да сте затънали до гуша. Тя означаваше всичко за мен и мога да ви уверя, че не ще се спра пред нищо, за да открия и накажа убийците й.

Моини направи безсмислен опит да се изтръгне от гласа, от непоколебимия и безмилостен тон; с огромно усилие успя да потисне надигащата се паника и прегракнало каза:

— Твърде късно е за отмъщение, нищо не може да спре каузата ни. Разполагаме с огромна мощ и сме готови да нанесем удар всеки миг. Седмината са готови, само чакат заповедите ни. Кинжалите са наточени и чакат само Десницата му. Мечът е готов и скоро ще бъде изтеглен от ножницата. Вашата ера е свършена, настава нашият ден. Скоро ще разпукне зората му.

Устата на Моини се стегна, погледът му се замъгли. Той сякаш стисна с всички сили челюсти в знак на отвращение към Рандал. Изведнъж тялото му се напрегна като струна и очите му се разшириха от ужас. Той се затресе в конвулсии, крайниците му обтегнаха въжетата до скъсване, столът се люшна и Моини падна на пода заедно с него. Рандал с отвращение следеше гърчовете му, дивото размятане на главата му, разтърсваното от спазми тяло. И изведнъж, все така рязко, както бяха започнали, гърчовете секнаха и тялото застина неподвижно. Рандал се приведе и го докосна. Моини беше мъртъв. Американецът доближи нос до устата на мъртвия и след миг рязко я отдръпна. Цианид. Той се напрегна и повдигна стола както беше с мъртвото тяло. Развърза въжетата и отнесе тялото на кушетката в другия край на стаята. Трябваше веднага да телефонира на Растгу.

Техеран

17 май 1979 година

Тази нощ нямаше смисъл да се връщат в апартамента на Моини. Беше късно и срещата им със стражите на революцията беше неизбежна, както и арестът им. След като се обади на израелеца, Рандал си легна и се опита да заспи, но не можа. Вече беше в началото на лабиринта; чувстваше, че секретната група е само на една ръка разстояние, и въпреки това нещо му подсказваше, че има да извърви много по-дълъг път, отколкото предполагаше.

Растгу дойде още на разсъмване и двамата заедно укриха тялото в мазето, след което потеглиха за града. Три пъти минаха покрай къщата на улица „Вазири“ преди да преценят, че всичко е спокойно. Растгу остана да пази долу на входа, а Рандал се качи до апартамента и отвори вратата с ключа, който бе измъкнал от джоба на мъртвия собственик. Влезе с предпазни мерки, опасявайки се, че някой вече може да е разкрил отсъствието на професора. Апартаментът обаче го посрещна празен и мълчалив. Рандал влезе в кабинета и се зарови в документите на Моини.