Даниел Истърман - Последният убиец

Два дни по-късно Растгу се върна с още информация — копия от досиетата, които Рандал беше поискал от секретариата на университета, и подробности за къщата в Колхак.

— Къщата принадлежи на някой си Аббас Пакдини от едно малко селце, Вакилабад, на около стотина мили източно от Керман, в югоизточната част на страната. Той е богат земевладелец, притежава много акри насаждения с шамфъстък. Къщата е негова от девет години. През това време я е давал под наем на много хора, най-вече американци и западноевропейци, на безбожни цени. Но от близо година преди атаката през 1977 къщата е била наемана от един иранец, Фархад Резапур. Това име говори ли ти нещо?

— Да, разбира се. Той беше първият помощник на генерал Назери в щаба на САВАК.

— Той е и човекът, отговарял за работата на бардака в Абришами.

— Можем ли да се доберем до него?

— Страхувам се, че не. Беше екзекутиран в началото на март, заедно с още неколцина шефове на САВАК. Не е кой знае каква следа, знам, но това е максимумът ми.

— Всичко е наред. Само ми остави папките. Дано успея да открия нещичко, макар че, Господ ми е свидетел, не знам точно какво да търся.

Растгу си тръгна и Рандал се зарови в двайсетината дебели папки, които израелецът бе оставил на бюрото му. Нещо му подсказваше, че именно в тях ще намери някой от хората, виновни за смъртта на Ирадж Ашрафи и Фуджико. Беше сигурен в това.

Часовете течаха и отминаваха, а той все четеше и препрочиташе материалите във всяка папка. Най-обикновени донесения, някои съвсем тъпи, и в никое нямаше дори и намек за връзка с неговия случай. Няколко преподаватели в различни години бяха демонстрирали различни политически убеждения, почти всички бяха дълбоко религиозни, и с течение на годините всеки с по-сериозни опозиционни настроения беше арестуван и хвърлен в затвора, с което досието му бе преминало в управлението на САВАК. Тези досиета, подобно на всички документи от този род, представляваха невъобразима сбирщина от съществени факти и безсмислици, от политическите възгледи на човека до вкуса му към даден вид бельо. Абсолютна помия.

Но въпреки това именно в помията Рандал успя да открие онова, което търсеше, някъде към три часа през нощта. Грешката му се бе състояла в подразбирането, че търси само един човек. Никое досие не бе съдържало нищо с очевидна важност, нищо, което би могло да е подозрително. Три от досиетата обаче съдържаха по един незначителен факт, който сам по себе си едва ли би привлякъл нечие внимание, ако не беше подробността, че обединяваше по много странен начин трима души. Въпросният факт се съдържаше в краткото биографично описание, закрепено с кламер към всяка от папките. Рандал бе прехвърлял всяка папка най-малко по дузина пъти, без да му обърне внимание. Съдържанието беше следното:

Име: Моини, Джаафар (професор)

Дата на раждане: 16 хордад 1297 (6 юни 1918)

Място на раждане: Техеран

Баща: Мирза Ибрахим Хан Казвини, Моин ал-Давла

Майка: Фатима, дъщеря на Мирза Мохамед Али Найир Техрани

Дата на назначение: Начало на учебната година, 10 шахривар 1349 година (1 септември 1970)

Последно местожителство: Бам

Адрес: Авеню „Пахлави“, ул. „Вазири“ 12, 3 ап.

Име: Рустамзаде, Кайван (Д-р на науките)

Дата на раждане: 9 мехр 1326 (1 октомври 1947) Място на раждане: Хамадан Баща: Фируз Рустамзаде

Майка: Голи Равхани

Дата на назначаване: Начало на учебната година, 10 шахривар 1355 (1 септември 1976)

Последно местожителство: Бам Адрес: Авеню „Шах“, ул. „Ягма“ 49, 7 ап.

Име: Амири, Реза (Д-р на науките)

Дата на раждане: 3 абан 1327 (25 октомври 1948) Място на раждане: Шираз.

Баща: Асадолах Амири

Майка: Мехри Агазаде

Дата на назначение: Начало на учебната година, 10 шахривар 1355 (1 септември 1976)

Последно местожителство: Бам Адрес: Авеню „Сепа“, ул. „Ищакр“ 17, 4 ап.

Беше повече от удивително, че трима от членовете на този малък факултет бяха живели на едно и също място — едно съвсем незначително селище, малък оазис на ръба на пустинята в югоизточната част на страната.

Беше също така любопитен и фактът, че и тримата обитаваха един и същ район в центъра на Техеран, един наистина порядъчен квартал, но съвсем не от най-известните. Но и това не беше всичко, установи смаяно той, защото познаваше добре тази част от града и картата изпъкна пред очите му: квартирите и на тримата бяха само на пресечка една от друга.

Системата за назначаване на университетски преподаватели в Иран, където новите университети никнеха като гъби, докато в същото време съществуваше остър дефицит на подготвени кадри, се различаваше значително от системата в повечето западни страни, където изискванията бяха изключителни високи и за човек извън учебната система беше много трудно да отговаря на необходимите изисквания за назначение на преподавателска длъжност. Несъмнен интерес предизвикваше и фактът, че и тримата имаха празнини в академичните си кариери преди назначаването им на съответните преподавателски длъжности в Техеран. В Бам нямаше университет или някакво еквивалентно учебно заведение. С каквото и да се бяха занимавали там, то едва ли беше преподавателска работа. По-нататъшното изследване на досиетата им разкриваше и допълнителни факти. Моини беше преподавал повече от петнадесет години в Ширазкия университет, преди да го преименуват в университета „Пахлави“ през 1962 година. През 1968 година бе подал молба за освобождаване от длъжност, за да се премести в Бам, където очевидно се бе занимавал с изследване на местната история. Рустамзаде и Амири бяха учили в университета „Пахлави“ и Моини им беше преподавал. След като и двамата бяха защитили дисертации съответно през 1973 и 1974, те се бяха преместили в Бам като асистенти на Моини. Моини явно е бил достатъчно заможен, за да издържа двама асистенти, и цялата работа не предизвикваше никакви подозрения. Рандал обаче не успя да открие и най-малки следи от някакви книги, учебници, монографии или научни статии, публикувани от някой от тримата за историята или диалекта на Бам.