Даниел Истърман - Последният убиец

Той скочи от леглото като изхвърлен от пружина; крайниците му нададоха безмълвен вик на протест. Моментално залости вратата с един стол, после грабна дрехите си и се облече по най-бързия начин. Пистолетът и документите липсваха. Докато нахлузваше дрехите, се зачуди защо ли още се бавят. Откъм стълбището се чуха внимателни стъпки — мъжете отвън бяха предпазливи, явно се бояха, че той все пак може да разполага с някакво друго оръжие. Рандал безшумно отвори прозореца и се измъкна навън на малко патио на половин метър под плоския покрив. Добре че не се бяха сетили да поставят някого отдолу.

Хвана се за ръба на покрива, с огромно усилие се издърпа горе и с един поглед обхвана околността. Къщата не беше достатъчно близо до съседната, за да прескочи на другия покрив. Напрегнато се замисли, докато лягаше до ръба на покрива. В стаята се разнесе трясък, после тропот от бягащи крака. След няколко секунди над ръба на покрива изникна ръка с автомат, последвана от втора ръка и глава. Рандал сграбчи автомата и се изправи. Устата на мъжа зейна от изненада. В следващия миг кракът на Рандал се стрелна и се стовари върху челюстта му. Стражът изкрещя, пусна се от ръба и се стовари на цимента. Рандал не губи дори и секунда. Провеси се с главата надолу, завря дулото на автомата в прозореца и стреля, описвайки широка дъга. Отвътре се разнесоха крясъци.

С мъка се надигна обратно на покрива, после затича по ръба към другата страна на къщата. На улицата беше паркиран само един джип; нямаше следа от други стражи. Явно бяха изпратили само трима или четирима да го арестуват — бяха счели, че повече не са необходими. Никой от съседите не се беше осмелил да си покаже носа навън; този път страхът, насаден от действията на революционните стражи, работеше в негова полза. Той се върна до задната част на покрива, погледна през ръба, после се смъкна на перваза на съседния прозорец. Един силен ритник и двете крила изтрещяха в касата. Рандал бързо се вмъкна в стаята и приближи до вратата. Прислони се до стената и рязко отвори. На площадката нямаше никого. Плъзна се към вратата на стаята, където беше прекарал нощта, без да отделя гърба си от стената, с насочен пред себе си автомат. Двама стражи се търкаляха на пода, и двамата тежко ранени.

— Колко души сте? — изсъска той. — Излъжете ли ме, ще ви пръсна черепите.

— Трима — заекна единият.

Рандал влезе само колкото да им прибере оръжията, после затръшна вратата и тръгна надолу по стълбището. Бяха четирима, вече беше сигурен. Четвъртият явно бе останал долу да държи под око обитателите на къщата. Къде ли се намираше сега? Тия стражи на революцията бяха аматьори, все млади момчета, но понякога аматьорите можеха да бъдат по-опасни и от професионалистите — реагираха различно и правеха неприсъщи грешки.

Стълбите водеха право към главната стая на приземния етаж. Появеше ли се долу, Рандал мигновено се превръщаше в идеалната мишена за всеки стрелец. Трябваше първо да предизвика стража да издаде мястото си. Той смъкна от рамото си едно от оръжията, които бе измъкнал от спалнята, вдигна го и изстреля откос към пода, като в същото време изпищя сякаш от болка. После извика силно на персийски „Улучих го!“ и затича надолу по стъпалата. Вратата на стаята срещу площадката на стълбището рязко се отвори и отвътре изскочи и четвъртият. Видя Рандал, но вече беше прекалено късно. Американецът стреля от гърди и откосът му отхвърли мъжа в обратно в стаята — той рухна и няколко секунди мяташе конвулсивно крайници преди накрая да затихне. В съседната стая изпищя жена.

Рандал се увери, че стражът е наистина мъртъв, после се затътри към стаята. Имаше чувството, че костите му всеки момент ще се разпаднат от болката, която му причиняваше вървенето. Главата му сякаш всеки миг щеше да се пръсне. Кайванпур и съпругата му стояха прегърнати, с лица изкривени от страх. Рандал мигновено изпита съжаление към тях, но нямаше време за излишни съчувствия.

— Къде са ключовете от колата? — изкрещя той. С разширени от ужас очи банкерът кимна към една масичка до вратата. Бяха цяла връзка, нанизани на пръстен.

— Кои са?

— Двата най-големи — отвърна разтреперано Кайванпур. — Сребърните.

— Откъде се минава за гаража?

— През кухнята и после надолу по стъпалата — посочи Кайванпур. — Вратата е отключена.

Рандал кимна и се върна във всекидневната. Видя телефона на един рафт близо до стъпалата, посегна и го изтръгна заедно с кабела.