Даниел Истърман - Последният убиец

Рандал успя да се добере до информация за последното скривалище на Багирзаде едва по обяд на следващия ден. Беглецът винаги бе поддържал тесни връзки с организираната престъпност в града и американецът без особена изненада научи, че живеел близо до Райи, в южен Техеран, в едно нелегално свърталище с комар и алкохол, управлявано от Хаджи Реза Турчина. Хаджи Реза бе спечелил цяло съкровище след войната, най-вече чрез вложения в недвижима собственост, но също така и чрез ръководството на значителна част от хазарта в Техеран. Комарджийското му свърталище беше много опасно за посещения място. Чакукашан, главорезите на Хаджи Реза, бяха прочути с навика си да задават въпроси на нежеланите непознати след като ги наръгат и хвърлят телата им в джуба. Джубите на южен Техеран имаха нужда от редовно почистване. Това беше и причината Багирзаде да се скрие там — без съмнение услуга, оказана му от Турчина срещу полезна информация и обещанието за още. На Хаджи Реза както на никой друг му идеше отръки да обръща информацията в пари със същата бързина, с която счетоводителите му изпразваха джобовете на клиентите му. Мъже като него се чувстваха в стихията си в тия времена.

Кварталите на юг от железопътната гара на Техеран бяха терра инкогнита. Дори и картите на града свършваха с гарата, сякаш там беше границата на цивилизования свят, отвъд която всеки извънредно запален търсач на далечни брегове би могъл да изчезне без следа. Това беше една истинска бездна, която действително оправдаваше името си. Техеран се снижаваше рязко на юг; температурите нарастваха силно, а въздухът ставаше все по-тежък и задушен, чак до Райи, древния Рагек, забравил отдавна величието си. И тъй като богатите бяха построили вилите си в прохладните просторни пространства на север, бедните бяха изблъскани вкупом в кипящите казани на юга. Тук бедността, набожността и порокът се бяха сплели в неразрушим възел, еднакво чужд и еднакво опасен както за човек от средното техеранско съсловие, така и за чужденеца. Рандал не беше глупав. Посещенията му в тия райони се брояха на пръстите на едната ръка, като всеки път биваше с придружител. Тръгнеше ли директно към свърталището на Багирзаде, означаваше да си изпроси нож между ребрата. И вместо това пое към вилата на Хаджи Реза Турчина далече на север, в Шемиран. Хаджи Реза трупаше богатствата си от човешките пороци, но не живееше сред тях.

До този момент се бяха срещали два пъти, като и двете им срещи бяха взаимноизгодни. Рандал беше въведен във всекидневната — огромно, чудовищно претрупано помещение, което впрочем не се различаваше особено от стаите в повечето вили в северния район на Техеран. Не след дълго Хаджи Реза влезе усмихнат в стаята. Кожата му лъщеше, очите му стояха замръзнали зад усмивката. Дебелееше здраво — личната метаморфоза на повечето богати.

— Акайе Рандал, хали хушхал-ам. Бефармаид.

Той посочи с месестата си, отрупана с пръстени ръка един червен шезлонг. За един от пръстените му Рандал беше чувал, че струва над един милион долара. Това беше едно от измеренията на властта на Хаджи Реза. Там, където другите жители на Техеран не биха посмели да навлязат по здрач дори и с цяла дузина войници за охрана, той можеше да крачи невъоръжен, подвижна бижутерийна изложба, която би осигурила прехраната на цяла дузина семейства за двайсет години.

Американецът седна и захвана един от онези предварителни и нищо не значещи разговори, без които не можеше да се свърши никаква работа в тази страна. Донесоха чай и сладкиши. След малко Хаджи Реза сложи край на празните увертюри.

— Добре, дженаб Рандал, сега явно имате много грижи. Тази година беше малко ненормална, но затова пък печеливша. Сигурен съм, че нямате много време за празни приказки. С какво мога да ви помогна?

— С една много малка услуга, дженаб Хаджи. Искам да се видя с един мой стар приятел, Нурула Багирзаде. Мисля, че е отседнал в едно от вашите учреждения. Бихте ли могли да ми уредите среща с него? На спокойствие?

Хаджи Реза не остана изненадан от молбата му и се усмихна мило.

— Разбира се, бях забравил. Вие се занимавате с подобна на неговата работа, нали така? Няма да е трудно да се уреди. Аз самият отивам там днес следобед. Защо не ме придружите? Ще се радвам да дойдете с мен. Останете тук дотогава, чувствайте се като у дома си. Може би не сте обядвали? Ще кажа на готвача си да ви приготви нещо. Не, не, няма да е таароф, обещавам ви. Тръгваме в пет. Ще ме извините, но се налага да ви напусна дотогава, защото имам спешни ангажименти.