Даниел Истърман - Последният убиец

— Не мисля. Пък и защо да крият? Допускът, който ми осигури Стюарт, ми дава изключително висок статут. А и не мисля, че някой би имал време да измъкне всички свързани със случая папки, дори и да са знаели какво точно да търсят.

— Добре. Какво ще правиш сега?

— Мисля да се заема с Хешмат. Вече пратих един да влезе в дирите му, но до този момент нищо. Но каквото и да е станало, вестта, че го търсим, със сигурност е стигнала до ушите му и той се е покрил още по-дълбоко. Аз обаче съм решил да тръгна сам подире му. Той ни е единственият сигурен ключ към цялата история. Мисля, че имам един начин да го спипам, но трябва да подпишеш една неофициална изходяща виза, за да използваме някой от нормалните ни канали за извеждане от страната. Нужна ми е като примамка.

— За Хешмат?

— Не, за човека, дето ще ме заведе при него. Хешмат няма да напусне страната, поне засега. В момента той е в по-голяма безопасност тук, отколкото навън, защото и контактите, и парите му са тук. Навън контактите и средствата, с които може да разполага, са доста оскъдни и той ще бъде изправен пред далеч по-голямата опасност от опозиционните групи в Европа или Щатите. За Хешмат ще ми е необходима нова самоличност. Докато приключа с него. Няма значение къде ще заминава после. Ще отиде там, където аз му кажа. Колко време ще отнеме това?

— Дай ми двайсет и четири часа за самоличността. Мога веднага да уредя канала за излизане от страната. През последните три седмици сме извели доста хора през Маку в Турция. Това добре ли е?

— Чудесно. Процедурата през Маку все същата ли е?

— Да. Само го прати на обичайния адрес. Аз ще имам грижата за останалото. Но да ти кажа, Питър, бих искал да се откажеш от този случай. Те вече ти дишат във врата и сигурно ще се опитат да те премахнат, ако решат, че Ашрафи е успял да ти съобщи какво е дешифрирал. Искам още тази вечер да напуснеш страната. Кажи ми името на връзката ти с Хешмат и къде мога да го открия, и ще пратя човек да свърши работата вместо теб.

— Съжалявам, Хауърд, но няма да стане. Имам сметки за уреждане. Искам от теб само да ми уредиш да се измъкна от апартамента, без да ме забележат. Ще го уредиш ли? Отивам в безопасната къща в Йордан.

— Питър, много ми е мъчно за Фуджико, знам как се чувстваш. По дяволите, може и да си прав, но въпреки това нямаш право да се намесваш лично. Така ще допуснеш грешки, лоши грешки, няма да си в състояние да преценяваш правилно ситуациите и накрая ще те убият.

— Пет дни, това е всичко, което искам от теб. Може даже да се окажат и по-малко. Искам на всяка цена да приключа с това. Всичко започна тогава в Колхак, където бяхме двамата с Хешмат. Ще приключа случая, като го хвана за врата. Той знае повече, отколкото е написал в папката, това е ясно и на двама ни. И тъй като ти ме набута във всичко това, Хауърд, значи си ми длъжник. Помогни ми да го открия.

— Добре, Питър. Давам ти четиридесет и осем часа за случая. Но имай предвид, че ще въведа в нещата Брус Фостър, за да поеме работата след теб. Ще изпратя един микробус за разнасяне на бельо — те ще те измъкнат.

Мъжът, когото търсеше Рандал, беше бивш агент на САВАК на име Нурула Багирзаде. Първоначално беше работил в иранското посолство в Женева, седалището на САВАК за Европа, като отговаряше за координацията в наблюдението на дисидентите във Франция, Западна Германия и Великобритания. През август 1976 беше експулсиран от Швейцария заедно с Ахмад Малек Махдави, един от първите секретари на посолството, който ръководеше всички операции на САВАК в Западна Европа. След като се бе върнал в Иран, беше нает от Специалното бюро да шпионира шефовете на САВАК в Техеран и работеше под ръководството на Хешмат. Много често бе предоставял полезна информация на Рандал, винаги на висока цена. От началото на лятото беше минал в нелегалност, като се криеше предимно в Техеран. Три пъти се беше свързвал с Рандал чрез посредници, молейки за помощ да напусне страната. Рандал добре знаеше, че земята под краката на бившия агент пари: част от информацията в архивите на Специалното бюро бе изтекла, попадайки в ръцете на служители на САВАК, и Багирзаде съвсем основателно изпитваше много по-голям ужас от бившите си колеги, отколкото от опозицията. Беше готов да опита късмета си с дисидентските групи в Щатите или Южна Америка. До този момент Рандал го беше отблъсквал, в очакване да получи нещо далеч по-скъпо ценно от парите, които му предлагаше Багирзаде, още повече че почти всички пари Нурула беше получил от самия Рандал, който не се вълнуваше от тях.