Даниел Истърман - Последният убиец

Пет минути по-късно капсулата лежеше здрава в ръката му — малък сив цилиндър от чуплив метал, съдържащ достатъчно цианид, за да убие за секунди. Той го пъхна в джоба си и седна срещу жената, изчаквайки я да дойде в съзнание. След десетина минути очите й потрепнаха, после се отвориха. Погледът й се заби в него; омразата в очите й им придаде повече живот, отколкото връщането на съзнанието. Той видя как омразата се замени от нещо друго, нещо, което беше видял навремето и в очите на професор Моини, преди той да умре в Дарбанд. Очите й се затвориха и тя стисна челюсти, веднъж, после отново.

— Губите си времето — каза той. — Ето я. Извадих я, докато бяхте в безсъзнание.

Очите й се отвориха отново. Отчаяние бе заменило омразата.

— Помолих ви да ми разкажете за вашата група — продължи той. — Сега вече ви заповядвам. Щом ви е известно кой съм, значи също така знаете, че пет пари не давам за съдбата ви, след като получа това, което търся.

Тя го гледаше с очи, фокусирани в някаква точка над главата му.

— Може да загубя цяла нощ, но съм решил да ви развържа езика. И така, първото, което искам да науча, е къде се намира Фереще Ахмади.

Тя продължаваше да се взира над него с немигащи очи; дишането й постепенно замираше.

— Знаете ли къде е тя? — запита настойчиво той. — Да не сте я убили, както убихте и майка й?

Тя не отговори, само продължаваше да гледа втренчено, но очите й бяха празни, а лицето — лишено от всякакво изражение. Колко ли време би могла да издържи така?

— Кога дойдохте тук? Вчера? Миналата нощ? Днес? Тази вечер? Кога е убита мисис Ахмади? Колко от хората ви са в Ню Йорк? Фереще Ахмади член на вашата група ли е?

Той я засипваше с въпроси, съзнавайки, че тази канонада може да продължи през цялата нощ и на следващия ден. Много скоро щеше да му се наложи да я предаде на някой друг, но сега тя бе на негово разположение за разпит. Наведе се напред и я шибна по лицето. Главата й отскочи и остана така, извита на една страна. Нищо не показа, че е усетила удара му. Погледът й продължаваше да се рее без никакъв израз. Той се навъси и отново я удари, но тя дори не реагира, макар че главата й клюмна напред; само гледаше пред себе си с невиждащи очи. Хвана я за раменете и започна да я разтърсва. Никаква реакция, с изключение на отслабващото й дишане и ужасяващия втренчен поглед. Кожата й ставаше все по-бледа и по-студена. Той повдигна дясната й ръка и я пусна. Тя остана да виси във въздуха, в положението, в което я остави. Повтори процеса и с лявата й ръка и след това върна и двете в първоначалното им положение. Тя бе навлязла в състояние на дълбок каталептичен транс и с всяка секунда потъваше все по-дълбоко в него. Рандал се отпусна сломен до стола й. Толкова пъти бе достигал само на една ръка разстояние от тайната и всеки път претърпяваше поражение! Къде ли не бяха успявали да се скрият от него: в шифрите, в мълчанието, в смъртта и сега в тази подигравка със смъртта. По дяволите! Щеше да я накара да проговори. Ръката му посегна към телефона.

Ню Йорк Сити

Вторник, 18 — сряда, 19 декември 1979 година

— Нищо не мога да направя, мистър Рандал — каза докторът и сви устни. Беше изпратен директно от нюйоркския офис на ЦРУ за вътрешни операции, който му плащаше повече за дискретността, отколкото за лекарските му услуги. Той прибра инструментите в малката си сива чанта и я затвори. В тона му имаше някаква обреченост.

— Тя е в каталепсия — продължи той. — Много дълбока. Досега не съм виждал никого в такова състояние. И никога не съм чувал някой да влезе в транс толкова лесно сам. Бих казал, че това е невъзможно. Сякаш е била програмирана и е трябвало само да натисне един вътрешен превключвател, за да се получи почти незабавен ефект. Ще трябва да я вземем с нас до главната квартира и да видим какво можем да направим с наркотични вещества. Но това навярно ще отнеме време, а съществува и възможността подобно третиране да я убие. Или пък да получи мозъчно увреждане, когато я извадим от това й състояние. Ще трябва да изчакате известно време с разпита и даже тогава тя би могла отново да потъне в транс, освен ако не намерим начин да въведем някаква вътрешна блокировка. Мога само да ви кажа, че този път сте претърпели поражение.

— По дяволите! — избухна Рандал и скочи от стола. На вратата се почука и единият от двамата служители от отдела за вътрешни операции, дошли с лекаря, влезе в стаята.

— Готови сме да изнесем тялото от спалнята, сър — каза той на Рандал. Бяха открили мисис Ахмади в леглото й, удушена с чорап. Лекарят бе преценил, че е мъртва от около пет часа.