Скот Търоу - Обратими грешки

Приключиха в съдебната палата в два и половина, излязоха и почнаха да планират остатъка от следобеда с помощник областния прокурор Тейн и един следовател от прокуратурата на околия Фултън, който им бе придаден в помощ. Централата на Си Ен Ен и стадионът „Джорджия Доум“ се виждаха през каньона от подлези и надлези.

Четиримата бяха единодушни в мнението, че Лари и следователят, Уилтън Морли, ще връчат призовката на Колинс. Мюриъл щеше да чака в един кабинет в Съдебното министерство, без да изпуска клетъчния си телефон. Ако Колинс изведнъж изпиташе желание да поговори в отсъствието на своя адвокат, Мюриъл искаше да е подръка, за да документира показанията му, както предвиждаше редът. Ако Лари не й се обадеше, уговорката бе да се срещнат на летището за обратния полет.

Морли разполагаше с адреса на Колинс — предградие в северната част на града. Телефонът и шибаният южняшки акцент не бяха позволили на Лари да се досети за расовата му принадлежност, но Морли се оказа черен като въглен и лесен за общуване. Черно и бяло тук имаха много по-различен смисъл, отколкото на север. Лари бе забелязал тази особеност още преди десетилетия и това продължаваше да е истина. Тук, надолу, черните бяха спечелили по-убедително. Първо бяха ликвидирали робството, а след това и сегрегацията. И всички естествено бяха щастливи, когато можеха да обявят някого за мъртъв, след като разполагаха с трупа му.

В колата Морли показа на Лари документите, които бе успял да събере. Кредитното досие на Колинс разкриваше, че е собственик на пътническата агенция „Колинс Травъл“. Както бе споменал и Ерно, криминалните му досиета — местно и национално — не съдържаха информация за арести след излизането му от затвора преди пет години. Седемдесет и осем процента от някогашните затворници отново попадаха зад решетките. Понякога Лари си мислеше за останалата част. Онколозите сигурно щяха да бъдат щастливи с 22% лечимост. Е, вярно, че не всички от поелите по правия път бяха напълно трансформирани — част от тях просто се бяха научили как да не бъдат залавяни, но Лари не знаеше към коя категория спада Колинс. При всички положения бе малко странно да чуеш, че човек, излязъл от затвора само преди няколко години, разполага с материалните възможности, нужни за откриване на собствен бизнес, а от друга страна, една пътническа агенция изглеждаше идеалното прикритие при пране на пари. Но Морли бе чувал само добри неща за Колинс.

— Един от моите приятели ходи на църква с Колинс — каза Морли — и дори си купува самолетни билети от агенцията му. Според него, се справял много добре. Каквото и да означава това.

За Лари Атланта беше южната част на Лос Анджелис, красив терен — хълмист и с дръвчета, — насечен от магистрали и пазарни комплекси. Колинс живееше и работеше на половин час път в североизточна посока от административния център на Атланта, недалеч от булевард „Джими Картър“, в някакъв стар град, вече погълнат от разпростиращия се във всички посоки мегаполис. За една-две мили по междущатска магистрала 85 минаха покрай ресторанти от всички вериги, за които Лари бе чувал, и покрай няколко църкви, които приличаха по-скоро на магазини.

Морли мина покрай агенцията веднъж, без да спира. Намираше се в края на редица залепени един за друг магазини с плоски покриви и беше заклещена между пункт за химическо чистене и магазин за домашни любимци. В този момент Лари реши, че е по-добре да отиде при Колинс сам.

— Не забравяй, че си на юг — напомни му Морли, когато Лари му предложи да го изчака в колата. — Нещата тук нямат нищо общо с там, откъдето идваш.

Лари нямаше представа за какво точно му говори Морли. Да не би да предполагаше, че един полицай северняк ще нахлуе в офиса на Колинс и ще му забие юмрук в лицето?

— Разбирам — успокои го Лари. — Виж, искам да ме чуваш и виждаш. Просто ми се струва, че имам по-голям шанс да изкопча нещо от него, ако не го стряскаме двамата.

Без повече възражения Морли паркира от другата страна на оживената улица. Докато наблюдаваха агенцията, от нея излязоха двама души: мъж, достатъчно едър, за да е Колинс, с модна риза и с вратовръзка, и по-възрастна жена, чиято ръка той сърдечно раздруса. След като се раздели с нея, мъжът отиде до близкия автосервиз. Вратите на сервиза бяха вдигнати и Лари чуваше пронизителния звук на високооборотни инструменти и долавяше противната миризма на смазочни масла. Мъжът заговори някакъв човек, който работеше по една стара кола, вдигната на крик. Лари се огледа в двете посоки и претича през платното.