Скот Търоу - Обратими грешки

— Приемам това за „не“. Не ме обиждаш. Повече на тази тема няма да говорим. Оставаме приятели. — Той натисна бутона до ръката си, за да й отключи вратата, и се постара да се усмихне широко. После пак подаде ръка. Беше успял да я вбеси и тя отказа да я поеме. Знаеше, че той ще възприеме това по възможно най-обидния за себе си начин.

— Значи договаряме се за вторник вечерта, нали така? — напомни тя. — По кое време? Къде ще се срещнем?

Устните му помръднаха, преди да й отговори:

— Не е нужно, Джилиан. На Сюзан ще й мине. И освен това за нея самата няма да е добре, ако я оставим да ни се качи на главата. Поне доколкото зависи от мен.

— Глупости — сряза го тя и слезе на тротоара. После се наведе през вратата и изчака Артър да я погледне озадачено.

— Оставаме приятели. — А след това си достави удоволствието да затръшне вратата.

15-19 юни 2001

Колинс

Джексън Ейърс, адвокатът, нает от Ерно, за да защитава интересите на племенника му, се оказа труден човек. На четири очи бе склонен да нарича клиентите си „главорези“, но мнението му за полицаите и прокурорите беше още по-ниско. Единственото, което харесваше при тях, бе конкуренцията. За Ейърс в правото съществуваше един-единствен нерешен проблем — расовият. Всичко на този свят се свеждаше до противопоставянето между бели и черни. Преди няколко години, по време на процес, той бе нарекъл Мюриъл „робовладелка“ пред очите на цялото жури. Имаше кичур бяла коса в стил „Мандела“ — и изобщо външната му прилика с този човек не изглеждаше случайна. Подобно на всички адвокати — защитници, той не бе свикнал да има предимство, независимо от ситуацията, и когато разполагаше с такова — а точно такъв бе конкретният случай, — ставаше абсолютно непоносим. Томи Молто, тъмен и рошав, седеше до Джексън от другата страна на необятното писалище на Мюриъл и полагаше неимоверни усилия да не избухне.

— И-му-ни-тет — каза на срички Ейърс, когато Мюриъл му съобщи, че искат да разговарят с Колинс.

— Имунитет? — не разбра Мюриъл. — Че за какво му е на него имунитет? В неговия случай давността изтече преди години, дори ако ни е лъгал през деветдесет и първа.

— Причината е нещо, което ще запазя за нас двамата с него, Мюриъл. Но без имунитет ви гарантирам, че той ще се позове на конституционните си права съгласно Петата поправка 11 11 Петата поправка към Конституцията на Съединените щати гарантира на всички граждани правото на справедлив съдебен процес, правото на парична компенсация за земите, иззети от правителството, привилегията да не се дават самоинкриминиращи показания и свободата от повторен съд за едно и също приписвано престъпление. Бележка: Първите десет поправки са били ратифицирани през 1791 (три години след Конституцията) и съставляват т.н. „Харта на праната“. — Б.пр. .

— Дай ни някакви сведения за онова, което той евентуално би казал — предложи Мюриъл.

— От къде на къде? — удиви се Ейърс. — Моят човек е чак в Атланта, Джорджия, и се наслаждава на прекрасен живот. И не го гони никаква нужда да разговаря точно с теб, Мюриъл.

— Джексън, защо имам усещането, че сте си говорили с Артър? Аз просто откликнах на неговата молба, като настоях пред съдия Харлоу да ме принуди да дам имунитет на твоя човек. — И Джексън, и Артър отлично знаеха, че властта да дава имунитет е в прерогативите на прокурора и че никога няма да го направи, ако не е сигурна, че евентуалните показания ще подпомогнат тезата на обвинението, а не на защитата.

— Така иска Артър, Мюриъл. Мен ако питаш, най-добре е да забравиш, че си чувала името на Колинс. Мога само да те уверя, че моят човек няма да говори нито с теб, нито с Артър, без да разполага с пълна защита, гарантирана му от закона.

— Може да постъпва както пожелае, Джексън — сви рамене Мюриъл, — но аз искам в протокола да се запише, че сме направили усилие да научим какво има да ни каже той. Ще приемеш ли да му връчиш призовката?

— И каква ще е изгодата за моя клиент?

— Безплатно пътуване в двете посоки.

— Та той е пътнически агент! Пътува си безплатно, когато му скимне. Освен това habeas предполага снемане на показания по граждански иск. Така че, ако искате да го разпитате, разходете се сами при него. Само че ми се струва, че на господин американския данъкоплатец няма много да му хареса, ако научи, че сте пътували два пъти до Джорджия за сметка на хазната, просто за да чуете моя човек да заяви, че няма да отговори на нито един от тъпите ви въпроси.