Скот Търоу - Обратими грешки

— Никога не съм те обвинявал.

— Само че си мислиш, че ако не ти се налагаше да се грижиш за побърканата си сестра, всичко щеше да е тип-топ, нали?

— Сюзан, повярвай ми, чувствам се много по-добре, когато не се опитваш да се заяждаш с мен. Обичам те, искам да ти помогна и ти много добре знаеш това. Сега се налага да се върна в офиса. Имам процес. Мисля, казах ти за делото. Онзи, дето го очаква екзекуция.

— Ще го извадиш ли от затвора?

— Надявам се.

— Нея от затвора ли я извади?

— Тя си е излежала присъдата, Сюзан.

— Извадил си я от затвора, за да ми я покажеш, нали? Какво взема тя?

— Всъщност — намеси се Джилиан, — в моя конкретен случай нещата се подобриха, когато престанах да вземам нещо.

Окуражена от успеха си досега, Джилиан бе решила, че тази забележка може да бъде от полза, но всъщност направи голяма грешка. За пръв път от началото на разговора Сюзан показа агресивност и вдигна късичките си ръце във въздуха.

— Но нали само това им говоря! Ако ми позволят да спра, ще се оправя, сигурна съм, че ще се оправя! Ето, тя се е оправила и не взема нищо.

— Сюзан, Джилиан е била в затвор, а не в болница. Излежала е присъдата си. Сега се опитва да заживее нов живот.

— Нали искаш и аз да направя същото.

На това Артър бе затруднен да отговори. Не че съгласяването с нея щеше да бъде голям компромис, но с течение на годините той бе разбрал, че да признаеш правотата на Сюзан в нещо само засилва упоритостта й.

— Наистина искам, Сюзан, но трябва да постъпваш разумно.

— Искам да стана по-добре, нали знаеш това, Артър.

— Знам, че искаш.

— Тогава доведи я.

— Джилиан?

— Която и да е. Доведи я във вторник. Ако сме трима, ще е по-добре.

Тази идея явно обезпокои Артър.

— Не мисля, че тя е свободна във вторник вечерта. Нали тогава си на работа?

Джилиан погледна Артър, за да разбере какво очаква да му отговори, но въпросът му изглеждаше невинен. Тя поклати глава неопределено.

— Ясно, не искаш да се срещам с нея — заяви Сюзан.

— Сюзан, попитай се дали наистина според теб полагаш усилия да не усложняваш нещата.

— Защо не й дадеш да дойде във вторник? Ти не искаш да ми помогнеш. Искаш от мен само да гълтам онези боклуци, но понеже тя не иска, не желаеш да ме оставиш да си говоря с нея.

— Сюзан, обичам те още повече, когато не се държиш така. Защо не се прибереш с Валери?

Но Сюзан продължаваше да е възбудена и настояваше, че той прави всичко възможно, за да я отдели от Джилиан. Което си беше истината — това бе ясно и за Джилиан, макар тя да разбираше още, че Артър прави това заради нея, а не за да нарани Сюзан. Тя вече изпитваше желание да предложи доброволно услугите си за вторник, каквото и да означаваше това, и единственото, което я караше да се въздържи, бе непредсказуемата реакция на Сюзан при последния й непредизвикан коментар.

Но Артър отговори уклончиво — обеща на сестра си, че ще видят какво може да се направи. Сюзан за кратко утихна, после показа, че душевното й равновесие далеч не се е възстановило.

— Знам, че няма да дойде.

— Достатъчно, Сюзан — сряза я Артър. — Повече от достатъчно. Получи си цигарата, която искаше. Аз обещах, че ще видим какво може да се направи за Джилиан. Сега върви с Валери.

Това не стана веднага, а едва след още няколко минути уговаряне, но накрая Сюзан и Валери се качиха на белия микробус на „Франц Сентър“, както бе известно общежитието. Сюзан замина, заклевайки се да разбере коя всъщност е Джилиан. В мига, в който колата се скри от погледите им, Артър започна да се извинява, първо пред полицая, който бе останал до тях, без да проговори, после на Джилиан. Обясни, че винаги когато със Сюзан се случело нещо непредвидено — в този случай цигарите, — цялата сграда на изглажданата стабилност мигновено се срутвала.

— Артър, просто няма за какво да се извиняваш. Мен по-скоро ме интересува защо вторникът е толкова важен.

— О… Тогава й бият инжекцията. После отиваме в апартамента. Апартаментът беше на баща ми, но сега там живея аз… най-вече заради нея. Вечеряме. Събитието придоби особена важност след смъртта на татко. Мисля, че тя имаше предвид това, като каза, че ако сме трима, ще е по-добре.

— А… Е, няма да ме затрудни особено да дойда, в случай че за нея наистина е важно.

— Не бих си позволил да искам от теб това. И честно казано, според мен Сюзан няма да ти обърне голямо внимание, когато дойдеш. Знам го от опит. Не се заблуждавай, че ще бъде както сега. При нея нищо не е както преди… освен параноята.