Скот Търоу - Обратими грешки

— Тогава — късо отговори Ерно.

— Това лъжа ли е?

— Не.

— Но вие лъжете, господин Ердай, нали така?

— Както всеки друг.

— През хиляда деветстотин деветдесет и първа излъгахте детектив Старчек, нали?

— Да, мадам.

— Излъгахте и метнахте примката на врата на друг човек. Това ли искате да ни кажете?

Клечката за зъби се премести от единия ъгъл на устата на Ерно в другия, преди той да каже „да“.

— Поведение, заслужаващо презрение, нали така?

— Не е нещо, с което човек може да се гордее.

— Но макар да сте презрян лъжец, сега искате от нас да ви повярваме. Правилно ли съм ви разбрала?

— Защо не?

— Ще стигнем и до това, господин Ердай. Между другото, представих ли ви се?

— Знам коя сте.

— Но отказахте да се срещнем, нали?

— Защото това само щеше да засили впечатлението, че лъжа, а аз казвам истината.

Разположен на стола си, Харлоу леко се поусмихна. На Лари започваше да му се струва, че съдията се наслаждава на размяната на удари.

— Добре, нека се уверя, че съм разбрала какво се опитвате да ни кажете, господин Ердай. Вие ни казвате, че сте убили трима души през юли деветдесет и първа година. И в продължение на три месеца полицията не е успяла да ви разкрие, така ли е?

— Така е.

— А вие искахте ли да ви хванат?

— Как мислите?

— Мисля, че бихте направили всичко по силите си, да не бъдете заловен. Правилно ли разсъждавам?

— Горе-долу.

— Вие имате много приятели в полицията, вярно ли е?

— Доста.

— Значи знаехте, че следствието е мъртвородено, предполагам?

— Това означава ли мъртво?

— Да кажем, умиращо.

— Умиращо ми звучи добре.

— Значи, ако наистина бяхте убили онези трима души, би следвало да имате всички основания да вярвате, че може да ви се размине?

— Практически погледнато, да. Но се безпокоях.

— Вярно. Безпокоили сте се. Но въпреки това, и макар да сте били наясно, че следствието тъпче на място, сте решили да предоставите информация, която е щяла да го съживи. Това ли ни казвате?

— Наложи се заради племенника ми.

— Само че вместо да направите анонимно обаждане… сте отишли право при детектив Старчек, нали така?

— По-скоро той дойде при мен. Не че разликата е съществена.

— Не е съществена — съгласи се Мюриъл. Беше неспокойна и вървеше напред-назад. Пръстите на ръцете й бяха разперени, сякаш се готвеше да хване Ерно, ако той опита да й се измъкне. Беше облечена в — според Лари — момичешка рокля: от щампован плат, с панделка на кръста и голяма папийонка на гърлото — ефект, търсен както за телевизионните зрители, така и за съдията. За пред камерата би си сложила и значка за членство в асоциацията „Учители — родители“, ако се наложеше. Но всеки, който бе виждал Мюриъл в съда, знаеше отлично, че тя е опасна като пантера. — Той добър детектив ли е?

— Един от най-добрите.

— Ще се съгласите ли, че добрите детективи обикновено надушват, когато някой ги разиграва?

— Ако се усъмнят, едва ли някой може да ги разиграва. Но никой не стои нащрек двайсет и четири часа, седем дни в седмицата.

— Но вие не само вдъхнахте живот на умиращото разследване, ами го направихте, излъгвайки човек, за когото сте знаели, че не е лесно да бъде излъган, вярно ли е?

— Може да се резюмира и по този начин — съгласи се Ерно.

— След което сте оставили племенника си да отведе, образно казано, полицията при медальона, съзнавайки, че ако Гандолф каже истината, името ви може да бъде замесено. Така ли е?

— По-скоро бих казал, че след като всеки знаеше колко му е умът, ако той бе споменал името ми, това щеше да се възприеме като отмъщение, че съм го издал, защото не би могло да се изключи, че е научил отнякъде за моята роля. Имах предвид този възможен ход на събитията, преди да взема решение.

— И решихте, че лъжата ви ще бъде убедителна.

— Разбира се.

— Защото знаете как да лъжете убедително, нали, господин Ердай? — Харлоу подкрепи възражението на Артър, преди Ерно да отговори, но съдията се усмихваше на умелия начин, по който Мюриъл водеше разпита. — Такаа… значи вчера вие ни разказахте, че сте разбрали, че племенникът ви няма да получи нищо от полицията или прокурора, ако Гандолф не бъде осъден, нали? Но по никакъв начин не е било възможно да сте сигурен, че Гандолф няма да има алиби, вярно ли е?

— Знаех, че се е навъртал из летището, когато е откраднал медальона на Луиза.

— През лятото? Мислех, че Гандолф ходи на летището през зимата, за да бъде на топло. — Ерно неволно изкриви лице. Беше се опитал да се промъкне покрай Мюриъл, но тя го бе спряла. След известно увъртане той призна, че предния ден е казал на съдията, че Гандолф е ходел на летището през зимата и че не е бил сигурен дали Катерицата е без алиби. Признанието не му достави удоволствие. — Нека резюмираме установеното досега, господин Ердай — каза Мюриъл и започна да брои на пръсти: — Макар да не сте искали да ви хванат, сте вдъхнали нов живот на вече мъртвото следствие. Направили сте това, като сте излъгали разследващ детектив, за когото сте знаели, че е добър и е много вероятно да се усъмни. След това сте го насочили към човек, който като нищо може да ви свърже с една от жертвите. И сте направили всичко това, без дори да сте сигурен, че човекът, когото сте се опитвали да накиснете, няма желязно алиби. Схващате ли сега защо не би трябвало да ви вярваме?