Скот Търоу - Обратими грешки

— Само няколко реда, Артър. Очаквах нещо по-лошо.

— Чувствам се, като че ли аз съм те натопил — каза той. — И искам да знаеш, че никога не съм се съмнявал.

— Би било много нетипично за теб да се възползваш, Артър. Не бих си го и помислила.

— Благодаря ти.

Двамата се усмихнаха неуверено. После той й подаде ръка. Беше му болно, че я оставя да излезе от живота му, но нямаше избор. Вместо да поеме ръката му, Джилиан разглеждаше чантичката си, сякаш в нея се съдържаха не нужните на една жена неща, а решението на някакво ужасно предсказание.

— Артър, мога ли да кажа няколко думи за случилото се между нас снощи?

— Не — моментално отговори той. Снощи за момент бе загубил разсъдъка си и бе дал воля на фантазиите си. Но днес не искаше да си спомня за това. Най-дивите му надежди се крепяха единствено на абсолютната им интимност. — Говорих, без да мисля. Държах се крайно непрофесионално. Надявам се да ме разбереш… аз съм просто недодялан. Или както там се нарича. Това е истината. Нали разбираш, Джилиан, трябва да има някакво обяснение, когато един мъж е ерген на трийсет и осем години.

— Артър, аз самата не бях омъжена на трийсет и осем. И едва ли ще бъда на четиридесет и осем. Не бъди толкова жесток към себе си.

— Но ти си сама, защото така желаеш.

— Не е съвсем така, Артър. Може да се каже, че и аз съм непохватна по свой начин.

— Спри, Джилиан. Аз съм обречен. Знам, че съм. Светът е пълен с такива като мен, които просто не умеят да общуват. Няма начин да се променя. Така че не се опитвай. — Той отново й подаде ръка, но тя се намръщи. Той обясни, че съдията всеки момент ще открие заседанието, и двамата излязоха от стаичката за свидетели. В коридора Джилиан го попита дали Ерно е готов. — Вложихме всичко, за да го подготвим, но ще се разбере, когато застане под прожекторите. Знаеш как е.

Тя надникна за секунда през малките прозорчета на вратата към залата.

— Сигурно ще е много драматично.

— Защо не влезеш? — предложи й той. — Стига да имаш време, разбира се.

Тя се замисли.

— Честно казано, любопитна съм, Артър. Наистина съжалявам, че не чух Ерно в Ръдярд. Не знам дали е заради вестниците, или нещо друго, но все по-силно чувствам, че не ми е безразлично. Но няма ли да е… необичайно, ако сега вляза там?

— Ще попитам дали някой има нещо против — обеща той, отвори тапицираната с кожа врата и повика пристава, за да му съобщи, че Джилиан е с него, така че трябва да й се намери място.

Както бе очаквал, Мюриъл нямаше нищо против Джилиан да присъства. В крайна сметка елемент на нейното поведение в залата бе да се преструва, че не я е грижа дали в съда са дошли Господ и всичките му ангели, за да проследят начина, по който ще проведе кръстосания разпит. Когато съдия Харлоу се възкачи на престола си, Артър помоли да се приближат. Харлоу беше достатъчно върлинест, за да придърпа стола си и да се надвеси през писалището, а Артър попита дали съдът би имал нещо против присъствието на госпожица Съливан — съдията, произнесла присъдата над Роми Гандолф — и накратко обясни как се е стигнало до идването й тук.

— Джилиан Съливан значи? — попита Харлоу. Погледна я, присвил очи зад дебелите лещи на очилата си. — Онази същата?

Артър кимна. Съдията попита Мюриъл дали има възражения.

— Възразявам срещу факта, че не сме били информирани, когато е получила писмото, но ми е безразлично дали е тук, или не. Тя няма роля в слушането на това дело.

— Предполагам, тя би искала да се увери, че е така — коментира Харлоу и допълни: — Не бих казал, че мога да я обвиня. Добре, да почваме.

Съдията отпрати адвокатите по местата им, но докато се връщаха, Артър забеляза, че всички — Мюриъл, Томи Молто, Керъл Кийни, Лари, дори самият съдия и естествено Артър — гледат Джилиан, която седеше перфектно облечена и абсолютно невъзмутима на последния ред до пътеката. В този миг Артър осъзна, че тя е права. Джилиан имаше свой залог в това дело, при това може би по-истински от този на повечето от останалите. Защото в известен смисъл тя бе обвиняемата тук. Важното сега бе дали преди десет години, по една или друга причина, тя бе произнесла присъда, повлияна от обратими — и фатални — грешки. Джилиан изтърпя погледите им, без да мигне, макар всички те да се нуждаеха от отговор.

13 юни 2001

Кръстосаният разпит на Ерно

— Въпросът, господин Ердай — каза Мюриъл, — истинският въпрос е тогава ли сте лъгали, или лъжете сега? — Още преди Харлоу да й даде думата, Мюриъл бе заела мястото си пред Ерно; напомняше на Лари за боксьор, скочил от столчето си, преди гонгът да е обявил началото на рунда. Но после бе направила малка пауза — драматичният ефект бе подсилен от дребничката й, но гъвкава фигура, фокусирала върху себе си вниманието на цялата съдебна зала, — преди да зададе първия си въпрос.