Скот Търоу - Обратими грешки

Лари реши да запомни тази мисъл. Всъщност разговорът досега вече му беше дал няколко ценни указания, които щеше да сподели с Мюриъл в мига, в който тя се появеше. Ердай го попита как е.

— Какво да ти кажа, Ерно, снощи не успях да се наспя. И знаеш ли защо?

— Мисля, че се досещам.

— Това, което все още не схващам, е каква тръпка ти носи цялата тази разправия.

Ерно премести с език клечката от другата страна на устата си.

— Разбирам те, Лари, но ако се бе отзовал на писмото ми, което ти написах, щях да ти кажа точно както казах на тях. Работата е сериозна, Лари. Съжалявам, ако онова, което казвам, ви направи да изглеждате зле — говоря за теб и твоята приятелка, — но не съм първият, който иска да си отиде от този свят с чиста съвест.

„Ти и твоята приятелка“. Лари реши да запомни и това. С годините Ерно бе чул маса неща, докато висеше с полицаите по барове като „При Айк“ например. Провокиран в известна степен, Лари реши да изостави маската на добронамереност и впи мрачен поглед в Ердай. Той като че ли го очакваше и загадъчен и невъзмутим, отказа да сведе очи. Лари почувства, че макар да го познава отдавна, така и не е разбрал що за човек е. Нямаше никаква представа за размера на подводната част на айсберга. При всички положения, впечатлението му за Ерно бе, че не е някой, който ще си изпусне ей така нервите в бар или ще лъже заради едното удоволствие. Но мъглата като че ли започваше да се разсейва. Светът бе пълен със сърдити хора като Ерно, решени да си разчистят сметките с когото могат, преди да легнат в ковчега.

Мюриъл забързана влезе в залата. Томи Молто, участник заедно с нея в процеса преди десет години — по онова време неин началник, днес неин помощник — вървеше зад нея, както и Керъл Кийни, апелативният адвокат, останала съпричастна към делото, докато то се бе влачило из системата. Томи беше надебелял и изглеждаше угрижен, което бе типичното му изражение. Бузите му се бяха свлекли и беше започнал да заприличва на булдог, но Лари винаги го бе харесвал, защото според него този човек през целия си живот се бе старал да дава най-доброто от себе си. От друга страна, Керъл беше объркана и абсолютно изплашена — и здраво стискаше тънките си устни. Беше слабичка блондинка, адвокатка от три или може би четири години, и би трябвало да се досети какво може да последва, след като Артър бе завел молбата си, но вместо това просто бе хвърлила папката на бюрото на Мюриъл с мнението, че назначаването на съдия Харлоу за слушащ делото е по-скоро в тяхна полза. Всеки в прокуратурата би й казал, че това са пълни глупости, но от друга страна, за Лари самото присъствие на Керъл в прокуратурата беше мистерия.

Рейвън, който бе дошъл в компанията на русата си помощничка, спря пред масата на Мюриъл, като изпревари Лари с една-две крачки. Докато Мюриъл изпразваше съдържанието на куфарчето си, Артър замънка нещо за свидетел на защитата, който чакал в стаичката. Мюриъл беше спала не повече от един-два часа, но изглеждаше оживена от предстоящото предизвикателство, независимо от факта, че както сутрешните вестници, така и телевизията я бяха направили на нищо. Преподобният доктор Карнелиън Блайт от Саут Енд, за когото, изглежда, всяка обида срещу американски чернокож беше равносилна на поробване, вече бе заявил, че взема Катерицата под опеката си, и се бе захванал с организирането на протестни маршове и даване на пресконференции на стълбището на съдебната палата още в зори, използвайки Гандолф като претекст, за да поднови вече омръзналите на всички жалби за бруталния характер на обединената полиция в околия Киндъл. Нищо, че до вчера вероятно дори не бе чувал за Роми.

— Не ме интересува, Артър — отговори Мюриъл. — Няма да оспорваме, че е получила тъпото писмо. Така че няма нужда да я призоваваш.

Когато Артър се обърна, Лари му подаде ръката си и той с радост я стисна. Някогашните прокурори по правило гледаха на прекараните в прокуратурата дни като на славни времена, може би защото с носталгия си спомняха за тях като за момента, преди да започнат да се продават за пари.

— Предполагам, след вчера сте затрупани с предложения от Холивуд? — попита шеговито Лари. В интерес на истината лицето на Артър не бе слизало от телевизионните екрани цялата вечер. Той не бе спрял да повтаря, че очаква Мюриъл да се появи на следващия ден и да моли Роми Гандолф да й прости. Шегата допадна на Артър. След като той отиде да намери свидетеля си, Лари попита Мюриъл: — Какво искаше?