Скот Търоу - Обратими грешки

Артър възрази енергично за пръв път и съдията каза:

— Приема се.

Но подразненият Ерно неблагоразумно реши да отговори:

— На вас може да ви изглежда нелогично, но именно така се случи. Длъжен бях да направя нещо за моя племенник. Хората невинаги постъпват логично.

— Но това не е логично, нали, господин Ердай. Което ни разказахте, имам предвид. В цялата тази история нещата не се връзват. — Артър отново възрази. Без да вдига поглед от бележките си, съдията подкани Мюриъл да води разпита по същество. Тя се обърна за миг и малките й тъмни очи потърсиха Лари, за да провери как изглеждат нещата отстрани. Той сложи ръка върху устата си и вдигна одобрително пръст покрай бузата си. Мюриъл кимна незабележимо. И нейното усещане бе такова. — Ще ви изненада ли, господин Ердай, да научите, че компютърната проверка на пръстовите отпечатъци от сцената на местопрестъплението не показа ваши сред снетите?

— Избърсах всичко. Бях много внимателен. Мисля, вече го разказах.

— Отсъствие на ДНК. На кръв. На слюнка. Сперма. От вас не бе намерена ни най-малка следа.

— Вярно. Но не беше намерена никаква следа и от присъствието на Гандолф, нали?

— Вие май сте доста добре запознат с нашите улики срещу господин Гандолф, господин Ердай?

— Следях развитието на случая отблизо. Мисля, причините са очевидни.

— А револверът? Какво ще кажете за него?

— Хвърлих го в реката. Заедно с останалото.

Мюриъл се усмихна разбиращо. Лицето й изразяваше досадата на онези ветерани, които са виждали много типове, дето си мислят, че имат отговор на всичко. Тя се върна при подиума, за да направи справка с бележките си, после мълчаливо изгледа Ерно.

— Вярно ли е, че умирате?

— Така казват лекарите.

— Вярвате ли им?

— През повечето време. Понякога ми се иска да си мисля, че са сбъркали, защото… защото лекарите бъркат понякога, нали така… но това е за кратко.

— Значи от ваша гледна точка вие не можете да загубите каквото и да ни кажете днес, господин Ердай. Вярно ли е?

— Не ви разбирам.

— Така ли? Можете ли да посочите нещо, което ви е страх да загубите?

— Душата си — отговори Ерно. — Ако имам душа.

— Ако имате душа — повтори Мюриъл. — По-добре да останем на земята. Има ли нещо тук, което не бихте искали да загубите?

— Семейството си — каза Ерно. — Много ги обичам.

— Е, мисля, че и те ви обичат, господин Ердай. Нещо друго?

— Не бих искал да загубя пенсията си от авиокомпанията. Все пак работих дълго за тях и искам да съм сигурен, че жена ми ще има нещо сигурно.

— Но вие няма да загубите пенсията си заради убийство, не е ли така?

— Ако престъплението не е срещу интересите на компанията.

— В смисъл?

— Само ако Луиза беше мениджър.

В галерията изкънтя мощен смях. Този ден залата бе препълнена. Съвсем предсказуемо, репортажите във вестниците бяха докарали тук много хора.

— Значи няма да я загубите. От друга страна, едва ли ще живеете достатъчно дълго, за да ви съдят за лъжесвидетелстване, вярно ли е?

— Такава опасност не ме застрашава.

— Добре, значи каквото и да се случи, не сте застрашен да ви увеличат присъдата, която излежавате, предполагам?

— И аз така предполагам.

— А как стоят нещата с вашия племенник, Колинс Фаруел? Той е излъгал детектив Старчек, че е разговарял с Роми Гандолф, ако не ме лъже паметта.

— Да, но той мислеше, че Катерицата е виновният.

— И къде е Колинс сега?

— Има адвокат, казва се Джексън Ейърс. Можете да му се обедите.

— Адвокат? За да му бъде оказана помощ в тази конкретна ситуация?

— Общо взето, да. Естествено, разноските са за моя сметка, понеже аз съм виновен за неприятностите, които му създадох.

— Известно ли ви е дали този адвокат е информирал Колинс, че поради давност той не може да бъде съден за лъжите, които е наприказвал през деветдесет и първа?

— Това не би ли трябвало да е конфиденциална информация?

— Нека ви го кажа по друг начин, господин Ердай: на вас ви е известно, че в резултат от свидетелските ви показания на Колинс не може да се случи нищо лошо, нали така?

— Надявам се наистина да не му се случи нищо.

— И къде е той?

Ерно погледна към съдията, който твърдо му кимна да отговаря.

— В Атланта. Както казах, живее там примерен живот.

— Моите поздравления — каза Мюриъл. — Сега, нека погледнем и към другата страна, господин Ердай. Какво можете да спечелите вие с готовността си да дадете показания?

— Чиста съвест.

— Чиста съвест — замислено повтори Мюриъл. — Вие, господин Ердай, сте стреляли срещу петима души в живота си: тримата убити, тъща ви и пети човек, които ви е досаждал в бар. И това, което правите сега, може да ви помогне да се чувствате по-добре?