Скот Търоу - Обратими грешки

— Писах му, че трябва да говоря с него.

— Не му ли казахте в открит текст за какво се нуждаете от помощта му?

— Може би. Доколкото си спомням, търсих го по телефона един-два пъти, но него все го нямаше, а по правило никой не приема разговор за чужда сметка, когато те търсят от затвора, така че му написах две-три писма, на които той не отговори.

Артър стана и посочи пликовете в ръката на Мюриъл.

— Ваша чест, аз не съм виждал тези писма.

— Ваша чест, аз пък не получих протокол от предварителните свидетелски показания на господин Ердай. И освен това аз не показах пощата на свидетеля. Господин Рейвън има правото да се запознае само с онова, което покажа на свидетеля.

Артър продължи да възразява и накрая Харлоу ги привика при себе си, та Ерно да не чуе разговора. Лари се присъедини към тримата.

— Каква е тази история с писмата? — прошепна Харлоу.

— Нямам никакви писма — отговори му Мюриъл.

Лари очакваше съдията да избухне, но вместо това той широко се усмихна.

— Блъф? — попита Харлоу.

— Имам право на това — защити се тя.

— Имате — съгласи се той и ги отпрати по местата им. Мюриъл накара стенографката да прочете последните два въпроса и отговорите на тях.

Лари наблюдаваше Артър: опасяваше се, че той може да се опита да подскаже на Ерно, че Мюриъл блъфира. Човек никога не знае в какъв измет може да се превърне един адвокат, но единственото, което Артър направи, бе с лице на покерджия и длан върху устата да обясни на помощничката си какво е станало.

— Нека продължим… По времето, когато писахте на детектив Старчек, вие искахте да бъдете прехвърлен в затвор с умерен режим, така ли е?

— Ами… моят адвокат се опитваше да организира това. И понеже не успя, попитах някои от момчетата могат ли да помогнат.

— Нима се опитвате да ни кажете, господин Ердай, че сте се надявали да попаднете в затвор с умерен режим, като информирате детектив Старчек, че сте извършителят на брутално тройно убийство?

Въпреки застрашителното изражение върху лицето на Харлоу неколцина в залата прихнаха.

— Когато писах на Лари, вече се бях отказал от тази идея. Съгласно правилника, при извършване на престъпление с огнестрелно оръжие се полага излежаване на присъдата при строги условия. Точка.

— Можете ли да ни дадете името на поне един служител на полицията, който е ходатайствал за вас пред Управлението на затворите?

Ерно извади клечката от устата си. Въпросът беше неприятен, понеже той знаеше, че никой няма да се яви пред съда, за да потвърди думите му. Затова отговори на Мюриъл, че не си спомня.

— И без значение защо сте писали на детектив Старчек, мисля, съгласни сме, че не сте споменали в писмата си за убийствата, нали така?

— Да, казах му само, че трябва да говоря с него за нещо сериозно.

— И детектив Старчек не ви отговори?

— Да.

— Вероятно сте си мислили, че не желае да се занимава вече с вас, понеже не можете да сте му от полза?

— Нее… не бих казал това.

Мюриъл се върна при Лари за копие от писмото, което Ерно бе написал до Джилиан, и се отправи обратно към свидетеля. На три метра вляво от Лари Артър Рейвън скочи.

— Ваша чест, не съм видял това — каза той. С невинно изражение Мюриъл показа писмото на Ерно първо на Рейвън, после на Харлоу. Пред Лари лежеше друго копие. Думите бяха в текста, макар обърканият поглед на Артър да издаваше, че е пропуснал значението им. Докато Мюриъл се връщаше при подиума, Лари я забеляза да поглежда Артър с онази мила колегиална усмивка, която казваше: „Падна ли ми“, сякаш играеха на тенис и тя бе замахнала с ракетата за победния удар. После се обърна към Ерно и му подаде писмото.

— Писахте ли на съдия Съливан, че детективът по случая не се интересува от вас, защото вече не можете да сте му от полза?

Ерно прочете собственото си писмо няколко пъти.

— Тук пише така.

— Бихте ли казали, че тонът е на възмущение? — попита Мюриъл.

— Наречете го както желаете.

— В такъв случай ще го нарека възмутен — каза Мюриъл. Съдията подкрепи възражението, но отново се усмихна. Лари вече започваше да схваща що за човек е той. Кентън Харлоу харесваше адвокатите и се възхищаваше на работата им. Той вярваше, че истината може да изплува в резултат на тежки схватки в съдебната зала и явно стилът на Мюриъл му допадаше. — Добре, нека се изразим по този начин — продължи Мюриъл. — Вие сте съобщили на Старчек информация по случай, за който се е знаело, че е голям, нали?

— Окей — съгласи се Ерно.