Скот Търоу - Обратими грешки

— Това според вас обяснява ли защо аналният й сфинктер е останал разтеглен след смъртта й?

— Не съм патолог.

— Но ще се съгласите, предполагам, господин Ердай, че вашите показания не дават отговор на този въпрос, нали?

— Не мога да го обясня.

— Благодаря ви — любезно завърши Мюриъл.

После седна до Лари и съвсем неочаквано за него удари тържествуващо с юмрук по неговия под масата.

Кръстосаният разпит на Мюриъл бе протекъл изцяло по начина, по който Артър се бе опитвал да подготви Ерно още в затвора. Единственото изключение бе фразата от писмото му, че Лари вече няма полза от него — Артър не се бе досетил за възможните изводи, които можеха да се направят на базата на тази изпълнена с горчивина бележка. Без този малък пропуск, Ерно бе добре подготвен. Голямата разлика се наричаше „Мюриъл“. Тя печелеше съревнованието благодарение на точките за стил.

Когато тя приключи, съдия Харлоу седеше изправен на високия си стол и буквално се държеше максимално далеч от Ердай. Артър стана за полагащия му се по право уточняващ разпит — съзнаваше, че има работа, която се налага да свърши. Закопча сакото си, провери повторно подготвения от Памела конспект и се залови да направи онова, което на адвокатски жаргон се наричаше „реабилитация на свидетеля“.

— Господин Ердай, госпожица Уин ви запита защо сте поели такъв голям личен риск, заради племенника си. Бихте ли обяснили това на негова чест съдия Харлоу?

Ерно замислено огледа парапета на банката за свидетели, преди да отговори:

— Семейството… моето семейство, е изживяло какво ли не. Родителите ми са минали през ада на Втората световна война, а после през петдесет и шеста, баща ми взе участие в бунта… — Ерно се почеса по бузата. — Убиха го… беше застрелян и после обесен с главата надолу на стълба на уличното осветление пред нашия дом, казвам това без никакво преувеличение. Съседите ни го предадоха на тайната полиция. След това майка ми, сестра ми и аз… дори не знам мога ли да ви разкажа всички перипетии на бягството ни оттам и пътя ни дотук. После се роди Колинс, племенникът ми, и той беше единственото дете за мен и сестра ми. Чувствах, че тикнат ли го в затвора до живот, това ще е краят. Не знам дали можете да ме разберете — аз не можех да извадя от главата си обесения ни баща… те го оставиха там няколко дни и не ни позволиха да го свалим, защото това беше предупреждение към останалите. — Ерно постави ръка върху устата си, сякаш се готвеше да повърне, но вместо това се пречупи и се разплака като дете. След минута избърса цялото си лице със салфетките на съдията и както предния път му трябваха няколко минути, за да възстанови дишането си през накрайниците. — Вярвах, че от Колинс все може да излезе нещо. Беше умно момче, но просто нямаше късмет — все се забъркваше в разни истории. Мислех, че дължа на баща си, на майка ми… на цялото семейство, да се опитам да му дам още един шанс. Трябваше да направя това, което направих.

Артър изчака да види дали Ерно ще каже още нещо, но той бе изрецитирал текста на ролята си. Артър и Памела вече бяха прекарали часове в компанията му и един от големите проблеми на Артър бе, че той не го харесваше. Не го харесваше не защото Ерно бе престъпник, не дори заради изключителната сериозност на злодеянието му. В своята практика Артър, като всички останали в системата, бе срещал абсолютни изверги, умни като гении и дори в известна степен занимателни. Но у Ерно бе забелязал някаква непоклатима студенина. Той беше душевно загрубял, а не просто индиферентен към чувствата, но като че ли се гордееше с този факт. И не държеше да бъде харесван. Може би именно тази закоравялост оставяше у Артър твърдото убеждение, че Ерно казва истината, а това пък на свой ред носеше възхищението от готовността на Ерно да даде показания, без да иска да го възприемат като светец или мъченик. Сигурно защото много добре знаеше, че не е нито едно от двете.

— Добре. Нека се спрем на нещо друго. Госпожица Уин повдигна въпроси, свързани с мотивите за решението ви да дадете показания. Ще ни кажете ли защо се съгласихте да разговаряте със съдия Съливан и мен и защо решихте да кажете истината за случилото се на четвърти юли деветдесет и първа година?

Както можеше да се очаква, Мюриъл стана, за да възрази срещу предположението, че Ерно казва истината. Съдията обаче отклони възражението по същия начин, по който бе пренебрегнал на няколко пъти тези на Артър.

— Нека се опитаме да разберем каква е истината. Не бих желал да се съобразяваме кой ни слуша от галерията — каза Харлоу, намеквайки за журналистите от пресата. — Окей, господин Ердай, обяснете ни. Защо чуваме за това сега?