Скот Търоу - Обратими грешки

Няколко души зад Лари се изсмяха. Стори му се, че дочува смеха на Керъл, която би следвало да се отнася по-професионално. Харлоу заплашително повдигна вежди и в залата мигновено се възцари гробна тишина.

— Аз не мога да променя нищо за тях, Мюриъл. Опитвам се да направя най-доброто.

Да се обърне към Мюриъл на малко име беше в стила на Ерно. Доколкото Лари знаеше, двамата дори не си кимаха при среща, но Ерно винаги бе смятал, че е кръвен брат едва ли не на всеки, който работи в силите на реда и закона.

— Не подадохте ли преди няколко седмици молба да бъдете пуснат в отпуск по семейни причини? И когато ви бе отказано, не внесохте ли нова молба за доизлежаване на времето, което ви остава, в домашни условия? За да бъдете по-близко до съпругата си?

— Така е.

— Която също бе отхвърлена?

— Да.

— За жена ви не е никак лесно да идва всеки ден в Ръдярд, предполагам.

— Щеше да й е по-лесно, ако бях тук.

— Къде спахте снощи?

— В окръжната болница.

— Видяхте ли се днес с жена си?

— Преди заседанието.

Мюриъл продължи в същия дух. Беше виждал жена си и вчерашния ден. И завчерашния. Артър бе внесъл молба в съда, предлагайки Ерно да не бъде връщан в Ръдярд, докато делото продължава.

— Важно ли е за вас да виждате жена си всеки ден? На тази фаза?

— В сегашния момент? О, точно сега това за мен означава много. Последните няколко години й донесох много неприятности. Тя не ги е заслужила… нито ден. — Гласът му се пречупи и съвсем неочаквано Ерно почервеня. Дръпна накрайниците от носа си и покри лицето си в ръка. Харлоу имаше кутия салфетки на писалището и я подаде с клинична ефективност. Мюриъл изчака, без да проявява нетърпение, защото Ерно трудно би могъл да направи нещо повече, за да подчертае онова, което тя се опитваше да извади наяве. Когато той възстанови дишането си, тя смени темата:

— Нека поговорим за престъплението, заради което сте в затвора, господин Ердай.

— Какво общо има това с ланския сняг? — раздразнено се осведоми Ерно. Артър послушно се изправи, за да възрази. Настоящата присъда, изтъкна той, има отношение към това слушане само дотолкова, доколкото по нея може да се съди за степента, в която на Ерно може да се вярва. Самите обстоятелства са без значение.

— Ще се опитам да я свържа — обеща Мюриъл. Този трик бе адвокатският вариант на номера с „изпратил съм чека с пощата“, но Харлоу, който слушаше без жури, каза, че е склонен да отпусне на Мюриъл известна свобода, още повече че настоящото заседание на съда е за снемане на показания, а не по обвинение.

— И нека напомня, че не позволявам на адвокатите да нарушават дадената дума два пъти — сурово допълни той.

— Не бих го и очаквала — отговори Мюриъл, преди да се обърне пак към Ерно, който според Лари сепнато се дръпна, когато тя отново се приближи до него. Разпитът явно бе изцедил силите му и той вече не изглеждаше така свеж. — Всъщност, господин Ердай, вие сте в затвора единствено защото приятелите ви в полицията не са ви подкрепили, не е ли така?

— Аз съм в затвора, защото прострелях човек.

— Но вие сте казали на полицаите, които са били в онази таверна, „При Айк“, където е станала престрелката… казали сте им, че сте дръпнали спусъка при самозащита, нали така?

— За мен беше точно така.

— И много от полицаите, станали свидетели на стрелбата и чули заявлението ви, че сте стреляли при самозащита, са били ваши приятели, ако не се лъжа? Хора, с които сте пиели заедно.

— Разбира се.

— Не бяхте ли разочарован, господин Ердай, когато никой от тях не ви подкрепи в твърдението ви, че е било самозащита?

— Не, особено след като имах възможността да обмисля нещата на хладна глава.

— А първоначално?

— Не знам какво съм очаквал.

— Но нямаше да ви е неприятно, ако бяха подкрепили вашата версия?

— Предполагам не.

— Известни ли са ви случаи, когато полицаи защитават колегите си?

— Мисля, че се е случвало.

— Но не се случи с вас, нали? — За пръв път от началото Ерно показа обратната си страна и в погледа му проблесна зъл пламък. Но той веднага се овладя и каза „не“. — И тогава се признахте за виновен, вярно ли е?

— Точно така стана.

— Да поговорим сега за детектив Старчек. — Щом чу името си, Лари автоматично се поизправи на мястото си. — И той ли е един от приятелите ви сред полицаите?

— Лари? Познавам го от трийсет години. Бяхме заедно кадети.

— И писмата, които сте писали до детектив Старчек… — Внезапно Мюриъл се върна при Лари на прокурорската маса и прошепна, без да мърда с устни: — Бръкни в куфарчето ми и извади пощата в първата преграда. — Той неуверено потрепна, но когато й подаде трите плика със стандартен размер, вече се бе овладял. Обратният адрес издаваше, че се баланси от пенсионния й фонд и две съобщения за дължими суми по кредитни карти. С писмата в ръка тя отново се обърна към свидетеля: — Вие не сте споменали в писмата си до детектив Старчек, че сте убили някого, нали така?