Скот Търоу - Обратими грешки

Въпреки че се чувстваше мизерно, думите му я нараниха допълнително и тя се почувства, сякаш някой е изтръгнал мускул близо до сърцето й. Вече беше кристално ясно, че за нея и Артър това е краят. Никога досега той не й бе говорил толкова жестоко.

Без да вижда накъде върви, тя излезе от офиса му, извървя обратния път по светлите коридори и се добра до асансьора. Когато се озова на улицата, спря на тротоара. „Хероин?“ чу го да изрича. И пак: „Хероин?“. Как бе могла да стори това със себе си? Трябваше да си спомни и така, за пръв път от години, се сети за сладкото забвение, което й носеше наркотикът.

27 август 2001

По средата

Мюриъл и Лари вървяха под разлистените дъбове и брястове на алеята. И двамата носеха сандвичи от „Събуей“ в хартиени пликове и яркочервени чаши с безалкохолни напитки. Този тесен участък, дълъг няколко километра, бе изравнен и впоследствие залесен малко след Гражданската война и навремето бе представлявал градска градина по средата на път, от двете страни на която бяха чаткали конски копита. Днес ивицата бе заградена от четири ленти трафик — две на изток и две на запад — и шумът от колите правеше невъзможен всякакъв разговор, освен ако не седнеха един до друг на циментовите пейки с дървени седалки.

— Тук? — предложи Мюриъл.

— Където и да е. — От самото начало Лари не бе имал настроение за тази разходка.

— Мислех си за нас, Лари, и осъзнах, че всичкото ни време заедно е все в затворени пространства. Не е ли така? Ти не спираш да ми говориш за градини, а се срещаме между четири стени. В съда… в офиса… в хотелска стая.

В този момент наблизо мина огромен автобус, шофьорът даде газ и ги обгърнаха облаци отровна миризма.

— Много идилично — коментира Лари. — Защо ли имам чувството, Мюриъл, че времето ми изтича?

Тя опита да се усмихне, но не се получи. Беше разопаковала сандвича си, но го остави на пейката. Кой знае защо, за следващото изречение й трябваха и двете ръце.

— Реших да оттегля обвиненията срещу Роми Гандолф — каза тя. Анализът не беше особено труден. Експедицията на Лари в двора на Ерно бе довела до изваждането на шест предмета с отпечатъците на Ерно или Колинс и нито един с тези на Катерицата. Но кой знае защо, се беше страхувала да произнесе тези думи. Лари бе отхапал голяма хапка от своя сандвич и мрачно я дъвчеше. Възелът на вратовръзката му беше — свален петнайсет сантиметра под яката. Вятърът я подхвана и я вдигна хоризонтално. — Ти си първият, на когото казвам — допълни Мюриъл. — След Нед, разбира се.

Той преглътна тежко и каза:

— И ме доведе тук, за да не ме чуе никой да крещя? Така ли? — Не се беше замисляла над това. Но както винаги, инстинктът й бе имал някакви основания, за да й подскаже да постъпи така. — Сигурно се шегуваш, Мюриъл. Та ти си в идеална ситуация. Сама каза, че Артър няма да влезе в извънсъдебно споразумение, но сега той няма избор, ако не иска да убие приятелката си в съда.

От толкова време бяха заедно, а тя така и не се бе замисляла за разликите в световете, в които живееха. Лари беше един от най-умните хора, които познаваше. Четеше книги. Можеше да мисли абстрактно. Но за него законът се свеждаше само до тактика. За разлика от адвокатите, той дори не се бе опитвал да приеме принципите и последователността му. Виждаше само голямата картина, където практикуващите измислят логични причини, за да направят каквото им хрумне.

— Съмнявам се, че ще постъпи така — каза Мюриъл. — Той ще продаде своя клиент, за да спаси Джилиан.

— Заслужава си да се опита.

— Няма да е етично и за двама ни, Лари. Искам да кажа, че няма да е етично и за него, и за мен да го предложим.

— На кого разправяш това, Мюриъл?

— Лари, аз не съм по-добра от другите и също правя фалове, но поне полагам усилия. И вярвам на принципа, че не можеш да наложиш правилата, ако сам не ги спазваш. Освен това — тя усети, че сърцето й се свива — вече не вярвам, че Катерицата е виновен.

Още преди да бе изрекла думите — тя естествено знаеше какво ще каже, — знаеше, че ще го нарани, но начинът, по който той се сви и се отдръпна от нея, можеше да й скъса сърцето. Лицето и гърбът му се втвърдиха като камък. Това беше единственият човек на земята, който я бе обичал по избрания от нея начин, а тя бе на път да го превърне в свой враг.

— Той си призна — тихо каза Лари. Това беше квинтесенцията. В крайна сметка тя би могла да каже, че Лари я е заблудил. Но Лари, детектив с над двайсетгодишен стаж, никога не би признал, че се е заблудил. За него възможностите бяха две: или професионална непочтеност, или некомпетентност. Или по малко и от двете. Но в момента той не бе готов да признае, че е допуснал грешката, за да й достави удоволствие.