Скот Търоу - Обратими грешки

Нямаше уместни думи за такава ситуация. Беше седнала в едно от креслата, но не помнеше кога го е направила. Чувстваше се сякаш бе пътувала с асансьор, полетял надолу от десет етажа и заковал се неочаквано малко преди да се разбие. Защото беше като смазана. За един миг й мина мисълта да отрече, което само засили отчаянието й.

— Артър — каза тя, — това само допълнително разваля нещата.

— Права си, разваля ги.

— За мен. Прави всичко да изглежда така пошло. На мен и без това ми беше трудно, Артър. Знаеш това. Надявам се, разбрал си го.

— Джилиан, аз помня, че това беше първото, което те попитах. Ти ми отговори, че си била трезва по време на процеса срещу Катерицата.

— Отговорих на въпроса ти. Казах ти, че не съм злоупотребявала с пиенето. Бях като свидетел, Артър, образован свидетел. Отговорих на въпроса ти.

— А после? През следващите четири месеца… не помисли ли… Още ли не осъзнаваш какъв шибан проблем е това в правен смисъл?

— Правен смисъл?

— По отношение на Роми. Той е бил съден от наркоманка, пристрастена към хероина.

— И не е бил първият обвиняем, чийто съдия е бил с разклатено здраве. Не забравяй, че присъдата беше обжалвана, Артър. Два пъти при това. Имало е безброй процесуални възможности за постигане на справедлива присъда. И нито един съд не е намерил основания за обратими грешки.

— А Конституцията?

Не можеше да разбере в какъв контекст я споменава.

— Конституцията?

— Конституцията, Джилиан, гарантира на всеки подсъдим справедлив процес. Мислиш ли, че това се отнася до процес пред съдия, който ежедневно извършва углавно престъпление? Не просто съдия, чиято мисъл не е била чиста, но такъв, който е обикалял улиците и следователно е имал силен мотив да не настройва срещу себе си нито прокуратурата, нито полицията?

За това не се бе сетила. Беше обмислила ситуацията още първия път, когато се бяха видели с Артър на кафе, беше споделила опасенията си с Дъфи и бе отложила решението си за после. В момента я вълнуваше справедливостта по отношение на нея. Но дисциплинираният й мозък веднага бе прозрял последиците за Гандолф и тя разбираше позицията на Артър. Беше виновна и Артър я бе уличил в това.

— Мюриъл вече се обади да ми каже какво очаква да направя.

— И?

— И аз й отговорих, че ще внеса искане, с което коригирам искането за habeas corpus в жалба, че твоята пристрастеност е нарушила правото на Роми на справедлив процес.

— И ще ме призовеш на свидетелската банка?

— Ако се наложи.

Беше готова да му каже, че е прекалява с превземките си или че се държи непоносимо импулсивно. Беше ли възможно да разпитва жената, с която спи? Но отговорът беше много прост. Изглежда, вече не можеше да разсъждава така бързо, както някога. Очевидно за Артър тя вече не беше жената, с която спи.

— Господи, Джилиан. Самата мисъл за това ме убива. Не мога да си представя как си се крила из входове и си купувала от проститутки… и после си сядала на стола си и си осъждала други хора! Не, не мога да си го представя. А ти? Коя, за Бога, си ти?

Да, ясно. Знаеше, че рано или късно той щеше да й зададе този въпрос.

— Очакваш ли да победиш, Артър, с тази си нова тактика? — Беше я страх, че това може да прозвучи като молба за милост. После осъзна, че може би е именно това.

— Искаш да кажеш, очаквам ли да се разплатя с теб, Джилиан? Не… Не! Памела вече започна проучване. Нов процес не може да има. Но моята позиция е, че повторен процес е невъзможен, защото не може един човек да бъде съден два пъти за едно и също престъпление. Държавата е в невъзможност да изпълни фундаменталното си задължение да обезпечи компетентен форум. И Мюриъл изглежда склонна да се вслуша в това съображение.

За секунда Джилиан си представи как Мюриъл посреща това. Макар и победена, последна щеше да се смее тя. Каква рядка възможност при съдебните процеси — да пречупиш своя опонент.

— Нека проверя дали съм разбрала — обади се Джилиан. — Аз съм изкупителната жертва. Един троен убиец ще се измъкне, понеже аз съм била пристрастена към хероина. Така ли ще бъде изнесено пред пресата?

Артър предпочете да не отговори, защото нямаше смисъл да отрича. Досега в очите на обществото тя бе окаян човек, разочаровала всички. Сега обаче щеше да мине в категорията на чудовищата. Тя осъзна, че Артър вече я вижда като чудовище. Благодарение на малкото разстояние, което ги разделяше, тя четеше в зачервените му очи неща, които се бе надявала никога да не види…

— Вината е моя, Джилиан. Ти ме предупреди. Каза ми какво си направила с мъжете в живота си. Дори ми разказа историята на целия си живот. А аз въпреки това се реших да скоча с двата крака.