Скот Търоу - Обратими грешки

— Става дума за различни неща.

— Разбираш ме какво искам да ти кажа.

Наистина я разбираше. Погледът му бе забит в мокета. Членът му, който винаги го бе забърквал в какви ли не неприятности, се бе спаружил. Но не това беше болката му. Отчаяно искаше да остане ядосан, защото това щеше да удържи другото, което напираше в него. Междувременно ръката й го стисна още по-силно.

— Виж… трябва да ти кажа още нещо. За случилото се по онова дело… на Гандолф. Какво беше разкрито и какво не беше. Голяма част от всичко това е по моя вина. Вече го разбрах. Ти ми каза, че не си като мен, но аз не те чух. Има основателна причина хората да казват да не сереш, където ядеш, и да не чукаш на работа. Но аз го направих. Защото исках да знам как е извън брака. Исках да изживея усещането.

— И как беше?

Тя го изгледа продължително.

— Дяволски приятно. — Помълча малко и допълни: — Но едновременно с това егоистично и глупаво. И непрофесионално. Така че ако има някой виновен по делото Гандолф, нека да съм аз. Както и да се отрази това на плановете ми. — Това му харесваше. Харесваха му много от нещата, които бе казала през последните няколко минути. В думите й звучеше честност. Обикновено Мюриъл можеше да се отнася жестоко с всеки друг, освен себе си. — Между другото — допълни тя, — като говорим за делото, готов ли си за най-смешното?

— Малко хумор няма да ми се отрази никак зле в момента. — Но когато му разказа за Джилиан, която била купувала наркотици по улицата, не повярва: — Няма начин.

— Днес реших да проверя клюката. Обадих се на Глория Мингам в Агенцията за борба с наркотиците. Технически погледнато, това не са неща за пред голямо жури, но въпреки това на Глория никак не й се говореше. Така че ми го пошушна на ухото.

— Имаш предвид буквално пошушна или говориш образно?

— Буквално.

— И какво беше?

— Пуф-паф.

Лари се изсмя.

— Джилиан е пафкала? Хероин?

— Очевидно.

— Има логика. Не можеш да вкараш игла в айсберг, нали?

— Глория призна, че е имало обвинения, но нищо не се е доказало. Защото всички свидетели били наркомани.

— Господи, какви лицемери! — въздъхна Лари.

— Федералните?

— Артър…

— Ами ако Джилиан не му е казала?

— Чудесно. И това ли трябва да му поднесем на тепсия?

— Не мисля — засмя се Мюриъл. — Според мен съдът ще намери, че Артър е имал възможност сам да се добере до тази информация. — Тя се усмихна злобничко, после подпря брадичката си. Мислите й се бяха отклонили в друга посока.

— Нова идея? — попита той.

— Може би. Нещо, свързано със случая. Ще трябва да го обмисля.

— И накъде отива този случай? Как го виждат отвисоко?

Тя помисли за секунда, след това го попита какво му е мнението за разказа на Колинс.

— Забележително изпълнение — призна Лари. — Абсолютно в стила на вуйчо му. Сигурно в рода им всички са родени артисти.

— Мислиш ли, че е бил там? В „Парадайз“?

— Колинс? Но аз знам, че е бил там.

— Така ли?

— Извадих обувките на Джъдсън от склада за веществени доказателства. Колинс беше прав. Цял ден висях на главата на момчетата, дето правят ДНК анализ. Те вече разполагаха с профил на Колинс от окървавената риза на Фароу и намериха достатъчно количество остатъчен материал в обувките. Виж, шест години е много време и те не могат да са съвсем категорични. От друга страна, не може да се прави съпоставка между ДНК в потта и в кръвта. И все пак намериха същите алели като от ризата. С две думи — обувките са на Колинс, не че ДНК анализът на нивото на деветдесет и първа е могъл да се произнесе по този въпрос. — Погледна я. Тя пиеше бира и обмисляше чутото. — Това променя ли нещо за теб?

— Нищо.

Значи и тя бе повярвала, че Колинс е бил на местопрестъплението.

— Добре, сега ще ти кажа нещо, в което не вярвам — каза той. — Не вярвам в историята за невинния наблюдател. Ерно е бил напълно прав, като го е заплашвал, че полицията ще се усъмни, че той е замесен в убийствата. Ти би ли влачила насам-натам трупове, ако нямаш нищо общо с убийствата?

— Странна история — призна Мюриъл. — Но семейните отношения понякога са необясними. Ти например знаеш, че Колинс е влачил телата, защото самият той ти съобщи това. Впрочем същото се отнася и до обувките.

— С други думи, не мислиш, че е бил пряко замесен?

— На дръжката и спусъка има само отпечатъци на Ерно и те са с кръвта на Луиза, така ли е, Лари?

— Нека бъдем по-точни — кръвта е нейната група. Не посмях да притеснявам момчетата и за кръвта… представяш си колко им бях омръзнал, а серологията беше дала достатъчно категоричен отговор. — Кръвта по револвера беше В-отрицателна. Само два процента от хората имаха такава кръвна група и Луиза беше сред тях. Джъдсън, Гъс и Колинс бяха все от нулева. Лари бе хранил голямата надежда, че тази на Ерно е В-отрицателна, но от болницата го бяха разочаровали. Но за Лари фактът, че Ерно бе стрелял, не изчерпваше всичко.