Скот Търоу - Обратими грешки

— О, не ме ли чу? Наркоманка. Имах няколко клиенти, които се кълняха, че са я виждали да обикаля по улиците, докато още беше на стола.

— Крек?

— Хероин. Така ми казаха.

— Сигурен ли си, Джексън?

— Това са улични слухове, но се знаеше от много хора. Изненадвам се, че ни си чула. Но казвам ти, много хора не можеха да се помирят, че точно тя трябва да ги съди. Дори бандитът, Мюриъл, има чувство за справедливост.

Не беше сигурна дали е изненадана, или развеселена. Но идеята определено бе забавна.

— Наркоманка — замислено повтори Мюриъл.

— Била е. Днес вече не е. Днес е в храма на любовта. — Джексън включи на скорост, но й се усмихна с видимо удоволствие. — Видя ли — каза той, преди да потегли — потвърди се, което ти казах.

— Кое?

— Никога не губи вяра в човека.

23 август 2001

Първи

Първо правиха любов. Изчукаха се нетърпеливо. На паркинга пред Ейърс беше споменала за говорене, но той се досещаше какво ще последва. Не бяха изминали и трийсет секунди след като влезе, и двамата бяха вплетени един в друг, а той не беше сигурен кой е започнал пръв. Нямаше никакъв смисъл човек да се съпротивлява на това. Нямаше да е нито за по-добро, нито за по-лошо.

Но и двамата не изглеждаха шокирани, напротив, чувстваха се много уютно. Стигнаха докрай, до това извечно място, където удоволствието се превръща в смисъл от съществуването ни на земята. На самия финал в един момент, когато си разменяха местата, нейната ръка беше върху него, неговата — в нея, и всеки държеше пръст върху бутона на другия, а когато очите й за миг се отвориха, тя го погледна с усмивка, която бликаше от екстаз.

След това останаха да лежат на мокета, който той още не бе сменил. Голи и мълчаливи.

— О… — обади се първа Мюриъл. — Това беше върхът.

Той повтори думите й, после стана и отиде в кухнята за по бира. Когато се върна, седна на едно от стъпалата на стълбата, оставена от бояджиите.

— Та… — започна той, — аз разбирам това като au revoir.

— Това ли мислиш, че съм дошла да ти кажа?

— Не е ли така?

— Не съвсем.

— Окей, кажи ми тогава онова, за което си дошла.

Все още гола, тя седна и се подпря с ръце отзад. Лари се запита какво е станало с гърдите й. Никога не бе имала с какво да се похвали, но сега виждаше бобени зърна в чиния. Не че той самият можеше да предложи нещо забележително с провисналия си корем, отпуснат върху поомекналия му член. Животът беше жесток.

— Лари, аз мислих много. Искам неща, които взаимно си пречат.

— Например?

— Нали се кандидатирам за областен прокурор.

— Кандидатираш се. Кое е следващото в списъка?

Тя го изгледа.

— Мислиш ли, че нещата щяха да бъдат кристално ясни, ако ставаше дума за твоя живот?

— Щеше да е моят живот.

— Лари, как е възможно да ме чукаш с такава страст и десет минути по-късно да ме мразиш толкова силно?

— Обяснението е, че никога повече няма да те обичам с такава страст. Нали?

— Защо не се отпуснеш малко и не дойдеш да седнеш до мен и да направиш нещо глупаво, като да ме хванеш за ръка, и защо не ми заговориш, сякаш сме двама души, които се обичат, вместо да се държим като палестинци и израелци?

Не бяха от онези, които щяха да се държат за ръцете. Двамата с Мюриъл така и не бяха намерили златната среда. Бяха или напълно съединени, или тотално откъснати. Но той седна до нея на мокета, а тя мушна ръка под дебелия му бицепс.

— Прав си, Лари. Искам да успея в тази кампания. Но не съм сигурна, че финалът на онова дело ще ми позволи да спечеля. Както и да е, не мога днес да напусна дома на Талмадж… и причините за това са всякакви. Не мога да победя без него… това е жестоката истина. Лари, той просто не заслужава това от мен. Разбираш ли, трябва да се изправя пред него и да му заявя в очите, че бракът ни не се развива добре. Но никога досега дори не съм му намеквала за това.

— И мислиш, че това ще оправи нещата?

— Виж, когато се омъжих за Талмадж, нещата изглеждаха на кантар. Нямам предвид, защото и двамата бяхме амбициозни — истината е, че точно това се получи и никога няма да е проблем. Говоря по-скоро за начина, по който виждам себе си и гледам на него. Ти си този, който ми отвори очите. Но аз ще се преборя с това заедно със съпруга ми, а не с теб. Докъдето и да ни доведе това.

Той изведнъж осъзна, че тя му предлага да чака в готовност. Казваше му, че все още могат да имат шанс.

— А аз какво да правя междувременно? Казах ти, че не мога да живея по средата.

— Чух те. И изобщо не ти предлагам живот в тайно обожание. И за двама ни е най-добре това да спре. Споделям с теб какви мисли ми се въртят в главата. Но не съм ясновидка и не мога да предположа какво ще се случи в крайна сметка. Ти преди десет години ми каза, че слагаш край на брака си, а адресът ти е все още същият.