Скот Търоу - Обратими грешки

— Аз продължавам да не вярвам, че Роми не е имал нищо общо. Може би Ерно и Роми са се скарали с Колинс и Луиза. А сега Колинс само довършва започнатото от вуйчо му: да измъкне Роми, който е опрал пешкира.

— Вярваш ли, че Роми е от онези, които биха се пожертвали, Лари? Та той себе си не може да защити. И освен това няма никакви преки веществени доказателства, които да подкрепят тази теза.

Лари обаче имаше идея. Вече си бе осигурил помощта на неколцина кадети за утре. Беше издействал съдебна заповед за претърсване и се надяваше да открият под навеса на Ерно нещо взето от жертвите в „Парадайз“ в нощта на убийствата. Колинс бе споменал, че напоследък Ерно се е блазнил от идеята да изкопаят сами вързопа, но после е съобразил, че върху някои от нещата може да са останали отпечатъци на Колинс. Надеждата на Лари бе, че там могат да намерят и отпечатъци на Катерицата или негова ДНК.

— Ще имаш заповедта още преди десет часа и ти стискам палци, Лари, повярвай ми. Но ако не намерим нищо, което да уличава Катерицата, това ще означава още една голяма точка за тях. Засега всички криминологически анализи подкрепят Ерно и Колинс. Ако онези неща са там, както ни разказа Колинс, и ако на тях открием само негови и на Ерно отпечатъци, това е краят за нас. Нали се сещаш какво ще означава, Лари: нов процес.

— Нов процес?

— Е, можем да си правим оглушки пред Харлоу още година — година и половина, но ако погледнеш в резюме: показанията, отпечатъците, ДНК-то, и на всичко отгоре дневникът от архива, доказващ, че Катерицата е бил в ареста по време на убийствата… — Тя поспря, замислена за мащаба на онова, което бе казала. — Гандолф просто ще получи своя habeas. — Може и да имаше право за юридическата страна на закона, но той виждаше, че не й се иска всички тези лоши новини да стигнат с неудобни заглавия до челните страници на вестниците и да носят предимство на противника й. — И това не е най-лошото — допълни тя.

— Кое е лошото в такъв случай?

— Не можем да проведем същия процес наново.

— Заради Колинс ли?

— Колинс ни разказа две различни истории, по същество обвинявайки и оневинявайки един и същи човек. Той е наркопласьор и измамник и има в досието си три присъди по углавни престъпления. Може да възхвалява Исус на воля. Но яви ли се на свидетелската банка, заседателите ще си запушат носа. Проблемът ми е как да вкараме медальона като веществено доказателство.

— А защо не го направим по стария начин? Аз ще свидетелствам.

— Няма начин, Лари. Съдебната зала е място, където могат да станат много странни неща. Не ми се иска да си го признавам, но е имало случаи, когато ме е напушвало да прихна при показанията на моите собствени свидетели. И все пак досега не съм призовавала съзнателно на банката някой, за когото знам, че ще лъжесвидетелства. И няма да започна да го правя тепърва.

— Лъжесвидетелство?

— Ами така му казват, Лари, когато измисляш под клетва. — Тя го гледаше право в очите, но не както преди малко. Сега пред него бе Мюриъл Безстрашната.

— Би ли се съгласила да станеш обвинител, Мюриъл?

Тя се погледна — все още беше чисто гола — и отговори:

— Мисля, че ще трябва да се самоотстраня.

— Не, сериозно — каза той. — Би ли нарекла това престъпление?

— Мисля, че не е редно, Лари. Нещо повече, смятам, че е дълбоко нередно. И няма да допусна да свидетелстваш, че си намерил медальона джоба на Катерицата, при положение че не си.

Макар да я познаваше отдавна, Лари така и не бе успял да се убеди на практика колко силно вярва Мюриъл в принципа. Сега му се струваше, че казва каквото мисли. Само че тя никога не бе елиминирала собствения си интерес от сметките. Оставеше ли го да излъже, той щеше да разполага с лост срещу нея.

Лари се замисли над вариантите. Със съгласието на Артър те бяха върнали медальона на дъщерите на Луиза още през юни, така че нямаше никакъв шанс по него да се открият отпечатъци, доказващи, че е бил в ръцете на Катерицата.

— Ами ако призная, че по-рано съм излъгал? — попита той.

— Това е еквивалентно на низост при изпълнение на служебните задължения, Лари. Ще те уволнят на секундата. И ще можеш да се сбогуваш с пенсията си. И ще продължиш да нямаш никакви улики, поставящи медальона в джоба на Катерицата, освен ако полицаят, дето го е откраднал, не се яви и не си признае, а нали и двамата знаете, че това никога няма да се случи, освен ако и той не дава пет пари за пенсията си. Само че за нас вече ще е без значение.

— От къде на къде?