Скот Търоу - Обратими грешки

Той заговори, а Мюриъл ставаше все по-сериозна и непроницаема. Лицето й бе като камък.

— И какво направи с доклада на Дикерман? — попита тя, когато видя, че е свършил.

— Нека кажем, че… го загубих.

— Да кажем значи. — Тя отпусна чело върху ръцете си.

— Мюриъл, това е без значение. Катерицата го е направил. Знаеш, че го е направил той. Дори да го е направил заедно с Ерно и Колинс, пак е той.

— Това е само теория, Лари. Твоята теория. Може би нашата теория. Но тяхната теория е, че Ерно го е направил сам. И тяхната теория става мъъъъничко по-убедителна, когато добавим, че е оставил кървави отпечатъци върху оръжието на престъплението.

— Не сме сигурни, че е такова.

— Аз залагам сто долара, че е, Лари. Имаш ли стотачка, за да заложиш на обратното? — Погледът й го пронизваше. — Поне петдесет цента, а?

— Окей, Мюриъл.

— Господи — каза тя, без да спира удивено да върти глава. — Какво си мислил, Лари?

— Просто кофти ден — изтърси той.

— Спести ми глупостите си, Лари. Искам този револвер още днес в балистиката. Кажи им, когато приключат, веднага да го предадат в серологията. И се свържи с БАТИОО да проследят фабричния му номер.

— Слушам.

— Смятай се за късметлия, че нещата се развиват по този начин. Ако Артър беше надушил какво си направил, щеше да свършиш в Ръдярд. Разбираш ли това?

— Спести ми мелодрамата, Мюриъл.

— Не се шегувам.

— Я заеби това най-сетне, Мюриъл. Казах ти го сега. Само няколко дни по-късно. Прокурорът никога не знае всичко. Ти просто не искаш да знаеш всичко.

— В смисъл?

— Стига, Мюриъл. Знаеш отлично как стават нещата. Нали не ходиш при месаря да му искаш рецептата за страшния салам, който ти продава? Това си е салам и ти знаеш, че е салам. В него няма нищо, което да те убие.

— Какво още не знам, Лари?

— Карай…

— Без тия номера, Лари. Край на игричките.

— Истината ли казваш, или се опитваш да ме предизвикаш?

— Приеми го както искаш.

Както беше предполагал, беше си изпитание на нервите и той щеше да загуби.

— Добре… Вярваш ли, че медальонът наистина е бил в джоба на Катерицата?

Това й запуши устата. В погледа на Мюриъл Безстрашната проблесна страх.

— До днес вярвах.

— Е… беше.

— Майната ти — с видимо облекчение каза тя.

— Но не и в деня, когато го арестувах. Бил е там предната нощ и някакъв скапан полицай решил да го прибере. Аз само го… върнах на мястото му. Това е, за което ти говорех. Сега само да не ми кажеш, че си шокирана.

Не беше. Това се виждаше.

— Лари, да скриеш отпечатъци по оръдието на убийството не е съвсем същото, както да оправиш някои разплетени конци по делото. Дано съзнаваш това. — Тя завъртя стола си и се обърна към прозореца. — Боже, каква каша… — Лари я гледаше как почуква с нокът междината между предните си зъби и обмисля решението. Малко по малко здравият разум в нея надделя и подобно на спасителен пояс я върна на повърхността. — Ще дам на Колинс имунитет — заяви тя накрая.

— Какво?!

— Ако Артър получи онова, за което се бори, няма да пита защо. А ако имаме късмет, Джексън ще ни остави да изслушаме първо разказа на Колинс на четири очи.

— Не можеш да му дадеш имунитет. Този тип е нахлул в заведение с револвер!

— Нямам избор, Лари. Ти ми отне избора. Не мога да се боря с това. Просто няма как да призная, че Колинс може да е убиецът, и да продължавам да искам Гандолф да бъде екзекутиран. Или едното, или другото. Майната ти, Лари, не схващаш ли, че с отпечатъците на Ерно на спусъка, ние се връщаме в самото начало? При това положение Колинс може да се окаже най-добрият ни шанс. Харлоу беше прав. Колинс може да довърши Роми веднъж и завинаги.

— Не — възрази Лари. Не че имаше предвид нещо конкретно, направи го по принцип. Беше бесен за всичко. — Пак са изборите, нали? Ти беше решила да му дадеш имунитета така или иначе. Нед те накара да си промениш мнението. Аз съм само извинението. Изобщо не си искала да си мериш силите с Харлоу.

— О, я си го начукай, Лари! — Тя взе един молив от писалището си и го запрати в прозореца. — Дявол да те вземе, толкова ли не можеш да разбереш! Изборите са последната ми грижа. Пред тях стои законът. Има си правила. И има една такава дума, Лари, дето се казва справедливост. За Бога, десет години минаха оттогава, но като те слушам сега, направо се питам какво ли наистина се е случило там. Схващаш ли? — Беше се навела настръхнала над писалището и изглеждаше готова да скочи и да го удуши.

— О… схващам отчасти — отговори той и тръгна към вратата. — Все пак съм само полицай.