Скот Търоу - Обратими грешки

Когато след около час той дойде, донякъде й беше минало. Лари изглеждаше измъчен, а тя се чувстваше горе-долу по същия начин, по който се бе чувствала през последните няколко дни. В миналото Лари често бе бягал от нея. Беше се надявала и двамата вече да са по-различни, но нищо подобно — бяха дошли до повратната точка и нищо не се бе променило. Цялата история с всичките й усложнения, дължащи се основно на неразбиране, я натъжаваше, а на моменти я караше да се чувства унизена. Но в неделя си бе тръгнала от църквата готова да повярва, че може би е за добро, че нещата между нея и Лари няма да потръгнат.

Нед Холси, енергичният главен прокурор с криви като на кавалерист крака и бяла коса, бе пожелал да се намеси лично. Нед бе пословично миролюбив, но в този момент търпението му бе на изчерпване. Той направи знак на Лари да затвори вратата, после продължи да говори с Мюриъл, която седеше зад необятното си писалище на фона на пейзажа в огромния прозорец.

— Кени Харлоу беше тъпанар още когато бяхме състуденти преди четиридесет и пет години — тъкмо казваше Нед. — Но откакто му дадоха съдийската тога, стана направо непоносим. А точно сега е толкова голям дивак, че заслужава собствена слънчева система. Така че ако ме питаш дали наистина ще се държи като тъпанар, отговорът е „да“.

— Продължавам да не вярвам, че Апелативният съд ще допусне той да ни натъпче имунитета в гърлата, Нед — отговори Мюриъл. В живота й гневът винаги бе водил до непоколебимост. Изправи гръб. Отвърни на удара. Такива бяха девизите на баща й за противодействие срещу арогантна сила.

— Той ще ти изглозга костите още преди това, Мюриъл — въздъхна Нед. — „Съдия казва, че заместник областният прокурор е лъгала“. Но забрави за себе си и за това, че той ще те унищожи завинаги. Би ли желала да поставиш прокуратурата пред подобно изпитание? Аз на твое място не бих.

— Какво има? — не издържа Лари. Тя му обясни с няколко думи какво се е случило в съда и Лари реагира със засегнато честолюбие: — Господи, Нед, не можеш да му дадеш имунитет! Един бог знае какви ще ги надрънка Колинс. Толкова време е минало след убийствата… та той просто ще си измисля на момента. Никога няма да можем да приключим с този случай.

— Лари — обърна се към него главният прокурор, — ние можем да си говорим колкото си щем за политиката на прокуратурата. Само че изглежда, че крием истината. Та този човек едва ли не в прав текст ти е казал, че се смята за виновен в натопяването на Гандолф.

— Ами ако се окаже, че е замесен? — попита Лари.

— Лари — възрази Мюриъл, — няма никакви улики, че Колинс е свързан по какъвто и да било начин с убийствата. Не съществуват нито веществени доказателства, нито има свидетелски показания. Освен това как би могла държавата да споменава, че може да има друг замесен в убийствата, в момент, когато се опитваме да екзекутираме Гандолф за това? Боже, само да обелим дума за това и можем сами да си сковем ковчезите и да скочим в тях.

Нед, понеже си беше Нед, потупа окуражително Лари по рамото и тръгна да излиза. Когато стигна вратата, се обърна и посочи с пръст главната си заместничка:

— Това е твой случай, Мюриъл. Ще те подкрепя, каквото и да решиш. Но аз бих потърсил извънсъдебно споразумение с Артър. Предлагаме имунитет срещу обещание да спре с обжалванията, ако се окаже, че показанията на Колинс не им помагат.

— Артър едва ли ще се хване на това.

— Е, тогава поне ще имаш политическо покритие, ако решиш да се конфронтираш с Кени.

Нед беше добър и мъдър. Предложението му й допадаше.

— Такаа… — започна Мюриъл, щом той излезе. — Нещо лошо ли направих или казах? Няма картички? Няма обаждания? Няма цветя? — Само допреди секунди смяташе да не казва нищо и дори допреди миг бе уверена, че като отвори уста, ще е в състояние да говори безгрижно. Обаче сега направо кипеше. Опря двете си ръце на писалището и пое дълбоко дъх. — Не се безпокой, Лари. Не ти се обадих заради това.

— Не съм си го и помислял.

— Исках да чуя мнението ти за Колинс.

— Не можеш да му дадеш имунитет, Мюриъл. Дикерман най-сетне ми се обади във връзка с револвера.

— Кога?

— Миналата седмица.

— Миналата седмица?! По дяволите, Лари, няма ли някъде из полицейските устави записано, че прокурорът трябва да знае за всички улики по делото? Известно ли ти е, че още във вторник заведох отговор на поредното искане на Артър, в който декларирам, че сме предали всичко, свързано с Колинс? И кога смяташе да ме уведомиш?