Скот Търоу - Обратими грешки

Не бе спал добре. Не беше съвсем наясно в каква посока върви делото на Роми. Писмото на Мюриъл за Колинс му отваряше вратичка за известно протакане и дори може би му даваше възможност леко да надигне капака на ковчега, нещо повече — за известно време го бе накарало да фантазира, че вижда Колинс зад свидетелската банка и показанията му установяват по някакъв начин невинността на Роми. Само че напоследък Артър все по-често се замисляше за бъдещето. Защото рано или късно всичко това щеше да приключи. И както преди време се бе изразила Джилиан, животът отново щеше да стане живот, а не приключение. Понеже бе човек, свикнал да разполага винаги с дългосрочен план, Артър изведнъж бе загубил способността си да вижда ясно нещата. Тази неувереност отравяше сънищата му и ги правеше бурни и тревожни. Някъде към пет сутринта бе изпълзял в кухнята и се бе изправил пред източния прозорец, за да проследи как изгарящият слънчев диск си прорязва път в небето. „Всичко ще се оправи“, каза си той. И дори си повярва, още повече когато, без да каже нито дума, в кухнята дойде Джилиан, дръпна стола си до него, седна в тънкия си бял халат, хвана ръката му и не я пусна, докато слънцето не захвърли розовата си дегизировка и не заблестя ослепително в пълното си царствено великолепие.

В залата с решителни крачки влезе Мюриъл, следвана от Керъл Кийни. Беше облечена в пригладен костюм с панталон и както винаги приличаше на мършава котка, готова за бой. Остави папките си на една от свободните маси, прекоси съдебната зала и седна до Артър на предната скамейка, където той и още няколко адвокати очакваха началото на съдебното заседание.

— Е — каза тя, — колко е дълбока фокусническата ти шапка? Има ли в нея още останали зайчета?

— Надявам се това да е достатъчно.

— Беше наистина много умно, Артър. Признавам ти го.

Артър бе извоювал от Апелативния съд още едно удължение с мотива да му бъде предоставена възможност да разследва обстоятелствата около Колинс, за когото Мюриъл го бе информирала писмено. Това се очакваше. Но следващият му ход, замислен с помощта на Джилиан, беше наистина изненадващ. Позовавайки се на Правило 11 от Федералните правила на гражданско-процесуалния кодекс, Артър бе поискал от съдия Харлоу да санкционира прокуратурата на околия Киндъл за пропуска да направи достояние казаното от Колинс на Лари в Атланта. По същество Артър заявяваше, че даденият преди месеци от Мюриъл отговор на искането му да се даде на Колинс имунитет е бил функционално неверен. За наказание той настояваше съдия Харлоу да разпореди на Мюриъл да даде имунитет на Колинс и да позволи на Артър да снеме показанията му. Теоретично погледнато, съдия Харлоу вече нямаше власт по делото. Но от друга страна, първоначалният съдия би следвало да е в най-добра позиция да прецени дали е бил излъган, така че подобни въпроси следваше да бъдат отправени най-напред до него. И законът щеше да се съобрази с наложените от него санкции, ако той сметнеше, че една от страните е действала недобросъвестно.

— Апелативният съд ще прозре намеренията ти, Артър. Колкото и да е умен този ход, той е обречен.

— Не мисля, че е обречен, Мюриъл. Мисля, че съдия Харлоу ще повярва, че си скрила съществена информация.

— Нищо не съм скривала, Артър. Ако някой нещо е крил, това беше Ерно… не само крил, но и лъгал.

— Той защитаваше племенника си.

— Като е стрелял в него? Освен това не съм чувала мотивите да са извинение за лъжесвидетелстване. Думите на Ерно са без стойност, Артър. И винаги е било така.

— Особено ако не разкриеш обстоятелства, които биха ги подкрепили.

— Нищо не би ги подкрепило, Артър.

— А какво ще кажеш за това, че Колинс — според собственото му признание — се е молил всяка вечер на Бог да му прости за онова, което Ерно и той са сторили на Роми? Как е позволила съвестта ти да премълчиш това?

— Това са дивотии, Артър. Колинс се опитва да подкрепи вуйчо си по най-елементарния възможен начин и пуска димна завеса пред Лари, без да рискува да бъде уловен в лъжесвидетелстване. А ти, Артър, получи тази информация в мига, в който тя придоби някакъв смисъл по отношение на другите факти.

— Какво още има, Мюриъл, което според теб още не е придобило смисъл по отношение на други факти?

— Артър, заявих пред теб и пред съдията в моя отговор, че ти разполагаш с всичко, което може да бъде тълкувано благоприятно за Гандолф.

— С изключение показанията на Колинс. Наистина ли си вярвала, че съдът ще ти позволи да криеш Колинс в килера, докато не екзекутират Роми?