Скот Търоу - Обратими грешки

В обичайния си изчерпателен стил Мо обясни колко трудно е да се снемат отпечатъци дълго след последния контакт с обекта. Понеже отпечатъците оставаха под формата на мастни отлагания, отделяни при изпотяването, с годините те се изпаряваха. Лари естествено знаеше всичко това и именно поради тази причина специално бе поискал изследването да бъде направено от Бога на отпечатъците. Въпреки лекцията идеята, изглежда, се бе оказала добра, защото Мо явно бе имал късмет.

— В конкретния случай единственият снет със стандартната техника отпечатък е бил взет от тук. — Мо избута очилата си нагоре и с гумата на един молив посочи през найлона няколко петна върху цевта, а след това показа на Лари цифровите им изображения на монитора. — Става дума за много, много непълни отпечатъци. АСИПО изведе като съмнителни шест карти. Визуалният оглед показва, че те са може би от палеца и дланта на нашия човек. Но това е само мнение, което не би имало тежест в съдебната зала. Всеки добър адвокат ще ме направи да изглеждам смешен, ако имам дързостта да дам твърдо заключение на базата на толкова лоши отпечатъци. — Той остави на бюрото си картата — картон 15х22 сантиметра, запълнен с добре познатите черни отпечатъци, по четири в две редици за пръстите, два по-големи блока за палците, а до тях — едновременно снетите отпечатъци на петте пръста на двете ръце. За да бъде идентификацията максимално надеждна, в горния ляв ъгъл на картона бе фиксирана с техниката на ламинирането снимка в анфас на лицето, на което принадлежаха отпечатъците. Симпатичният млад човек, гледащ право пред себе си с изпразнено от изражение лице, бе Колинс. Нещо бе подсказвало на Лари този изход, но изглежда, въпреки това бе хранил някакви надежди, защото от гърдите му неволно се изтръгна въздишка. Сега животът щеше да бъде по-прост. — Както изглежда, държал е револвера за дулото — поясни Мо.

— Така пише и в докладите — каза Лари. — Но все пак искам да съм сто процента сигурен, че това е нашият човек. — Той почука картата с пръст. Ако увереността не бе абсолютна, Артър щеше да има проблеми с използването на това веществено доказателство.

— Разбирам. Аз също исках да потвърдя заключението си. Затова направих следващ експеримент на по-висше ниво. Забелязах нещо ето тук, долу, върху дръжката. На какво ти прилича? — Той сочеше малко цветно петно, почти в същия цвят както жълто-кафявата дръжка на револвера.

— Кръв?

— Ако вече не беше, щях да кажа, че имаш шанс да станеш детектив в отдел „Убийства“. Когато се стреля, обикновено има кръв. А кръвта е интересна среда за отпечатъци, защото изсъхва бързо. При това положение оставеният в кръв отпечатък е по-траен от оставения от мазнина. Само че когато идентифицираме кървави отпечатъци, химикалите, които нормално се използват за снемане на обикновените отпечатъци и които са разработени да полепват по остатъци от пот, не действат. Този отпечатък е буквално ецван в кръвта, но е толкова слаб, че е едва забележим. Нали не виждаш кървави отпечатъци по револвера? — Лари не виждаше. — Преди десет години това щеше да е краят. Днес правим с цифров фотоапарат снимка в инфрачервения спектър, която подсилва кръвта и филтрира подложката, в случая кафявата дръжка. След това подложих получения образ на цифрова обработка, с цел да установя има ли наложени изображения. Тогава се оказа, че има четири кървави отпечатъка — три частични и един съвсем ясен палец. Два от частичните и палеца бяха на дръжката, а третият частичен — на спусъка.

Мо дръпна стола си назад, та Лари да разгледа по-добре образите на екрана на монитора. Лари кимна, за да не го разочарова, но започваше да губи търпение.

— Прекара ли ги през АСИПО?

— Естествено — спокойно отговори Мо.

Потърси в папката пред себе си и извади две карти, завъртя ги и ги остави пред Лари. Едната беше отпреди почти двайсет и пет години и отпечатъците на нея бяха снети при приемането на Ерно Ердай в полицейската Академия, а другата беше от неговия арест по повод стрелбата срещу Колинс.

— Така си се сетил, че става дума за делото Гандолф — каза Лари. Мо кимна и Лари продължи: — Ето как стоят нещата… Ерно отнема револвера от човека, който го е държал за дулото — нека предположим, че това е бил Колинс — и го прострелва, за което го вкарват в затвора. Това обяснява отпечатъка върху спусъка.

— Тази информация можеше да ми бъде от полза — сухо коментира Мо, — ако бях разполагал с нея навреме. Но понеже я нямах, прегледах оръжието още веднъж, като се надявах някак да потвърдя идентификацията на Фаруел. Така, след известен размисъл, направих онова, с което може би следваше да започна, и проверих дали в барабана има патрони. С удоволствие установих, че ми бяха изпратили заредено оръжие, и с неудоволствие — че съм имал глупостта да работя върху спусъка, вместо да започна с барабана.