Скот Търоу - Обратими грешки

— Съжалявам — обади се Лари, — но се връзва с другите неща. Адвокатът на Ерно е казал, че клиентът му ще признае вината си веднага щом пристигнат в участъка. Поради тази причина револверът е престанал да бъде интересен, защото не е имал смисъл като улика.

— Сигурно. — Мо поклати глава пред колосалната всеобща глупост, в това число и собствената си. — Жена ми смята, че имам добра работа зад бюро. Според теб ще се сети ли някой, че е било самоубийство?

— Не и по време на бейзболния сезон, Мо. — Мо изкриви устни и кимна. За това не се бе сетил. — Колко патрона са останали? — попита Лари.

— Само един неизползван. Но в останалите гнезда имаше четири гилзи със следи от ударника. — Мо казваше, че с револвера е било стреляно четири пъти. Докладите бяха единодушни, че Ерно е стрелял в Колинс само веднъж. С разрешение на Мо Лари дръпна към себе си плика и натисна найлона, за да разгледа револвера по-добре. Беше с барабан за пет патрона и определено бе 38-и калибър. — Във всеки случай — продължи Мо, — когато сърцето ми заби отново, се оказа, че ме очакват много приятни изживявания. Върху всяка гилза намерих съвсем ясни отпечатъци. Гнездата на барабана съхраняват влагата по-дълго, нали разбираш. — Мо щракна няколко пъти с бутоните на мишката, за да му покаже нови снимки, после посочи куршума и четирите гилзи в отделен по-малък плик в големия с револвера.

— И имаше ли някакъв успех с тези отпечатъци в базата данни?

— Аха. Двайсет и две годишен мъж, арестуван през петдесет и пета за мафиотска дейност. — В онези времена „мафиотска дейност“ бе общ термин, включващ сбиване в бар, така че обвиненията бяха свалени веднага. Мо извади и тази карта. Бяха минали десет години и Лари трябваше да се вгледа сериозно, още повече че лицето от снимката бе на по-млад човек от онзи, когото познаваше. Но накрая се сети. Младежът от черно-бялата снимка несъмнено бе Гъс Леонидис.

За миг Лари изпита задоволство, че го е познал. В следващата секунда осъзна смисъла и през тялото му премина тревожна тръпка.

Макграт Хол бе построен през годините на Първата световна война като оръжейна фабрика. Полицията се бе нанесла тук през 1921 и някои се шегуваха, че още имало чиновници от онези времена. Самата сграда представляваше мрачна, неподвластна на времето гробница. Кабинетът на Мо бе със северно изложение. Високите двойни прозорци гледаха към рушащия се квартал Кийуаний, отделен с морава, желязна ограда и няколко дървета. Лари се загледа в подмятаната от вятъра опаковка на сандвич и я проследи с поглед, докато тя не се издигна над оградата.

„Скапан случай. Господи, адски скапан случай!“

Лари отново се наведе над оръжието. „Смит енд Уесън“, за който извън всякакво съмнение е доказано, че е револверът на Гъс. И револверът на Гъс имаше отпечатък на Ерно върху спусъка и един неизстрелян патрон в барабана. Друг куршум бе изваден от тялото на Колинс Фаруел. Това оставяше три куршума. „Не“, каза си Лари, повтори пак „не“ и довърши веригата заключения в главата си до логическия й край.

— Мислиш, че това е оръжието, с което е било извършено убийството в моя случай, нали, Мо?

— Мисля, че балистичната експертиза ще даде отговор със сигурност. И подозирам, че момчетата, които се занимават с ДНК анализ, ще ти кажат чия е кръвта на ръката на Ердай. Сега трябва да върна револвера на мястото му в склада за веществени доказателства, за да могат и другите да си свършат работата. Но ще се постарая да проследя лично как някой ще дойде и ще се разпише за получаването му. Извиках те просто, за да ти кажа какво разбрах.

Мо му подаде плик с доклада от анализа. Лари го сложи машинално в джоба на сакото си, но мислите му бяха другаде. В момента той не разполагаше с нищо друго, освен инстинкта, който толкова пъти го бе извеждал на вярна следа. Само че безстрастният механизъм на същия този инстинкт сега му казваше, че кръвта по ръката на Ерно няма да се окаже на Колинс. Сега, когато имаше време да помисли, Лари си спомни, че докладите за стрелбата в „При Айк“ казваха до един, че поне десетима полицаи са скочили върху Ерно, след като е стрелял. Револверът е бил изтръгнат от ръцете му преди Ерно да се приближи до ранения си племенник. Следователно кръвта на дръжката на револвера на Гъс Леонидис беше дошла от другаде. Като неумолимо работеща машина, Лари бавно прегледа възможностите: бореше се най-вече със себе си. Луиза Ремарди беше застреляна от упор. И ако пръстът на Ерно се бе запечатал върху спусъка в кръвта на Луиза, това означаваше, че Ерно е бил стрелецът от 4 юли 1991.