Скот Търоу - Обратими грешки

— Значи Ерно все пак е защитил племенника си — подчерта Джилиан. Артър раздразнено помръдна рамо, признавайки, че в думите й има някаква истина. — Питам се, Артър, дали в крайна сметка няма да се окаже, че Ерно не е бил посвоему последователен по отношение на теб. Ако помниш, инстинктът ти ти казваше, че Ерно винаги ти е казвал истината за едно нещо.

— И то е?

— Че Роми е невинен.

— О… — каза Артър. — Това ли?

— Нека значи приемем, че той е имал два доминиращи мотива: да оневини Роми и да защити Колинс.

Артър взе плика с писмото на Мюриъл и замислено почука с него ръката си. След малко кимна.

— Това би обяснило защо Ерно не спомена за билетите, преди Женевиев да даде показания — каза той. — Защитавал е по-скоро Колинс, а не пенсията си. Ако авиокомпанията беше научила, че Колинс е крал билети в съучастие с Луиза и Роми, та ако ще да е било и преди милион години, сто на сто щяха да направят всичко, за да му бъде отнет лицензът, да не говорим, че щяха и да го съдят.

— Възможно е. Но аз си мисля, че може да става дума за нещо повече от това. Роми е бил сърдит на Луиза, че са го забравили. Дали не е възможно и Колинс да й е имал зъб? Например, защото е застрашила тяхната схема на кражби? Или ако е разбрал, че и него го изолират по някакъв начин. Нали решихме, че Фароу също може да е бил в „Парадайз“ онази нощ.

Артър я гледаше, без да мига. Около тях дрънчаха чинии и прибори, звучеше тиха романтична музика, долитаха приглушени гласове. Но и двамата не чуваха нищо от това.

— Мислиш, че убиецът е Колинс?

— Не зная, Артър. Обменяме идеи. Но е повече от ясно, че Ерно е искал да постигне освобождаване на Роми, без да се разкрива участието на Колинс.

Артър обмисли хипотезата, после каза:

— Следващият ми ход трябва да е подновяване на искането ми да се даде на Колинс имунитет.

— Мисля, че е хубаво да чуем какво би могъл да ни каже.

— Какви според теб са шансовете Апелативният съд да преразгледа постановлението си и по този начин да ни даде време да стигнем до показания от страна на Колинс?

— Не са много големи. За тях искането ни е адвокатски трик да издействаме някаква отсрочка в последния час. Смятам, че те ще предпочетат да се придържат към вече взетото решение: това би било съвсем естествено. — Артър кимна намръщено. Очевидно и той бе на същото мнение. — Трябва ти някой по-благоразположен, Артър. Някой склонен да повярва на Ерно.

— Харлоу?

— Защо не?

— Но той няма юрисдикция по случая. Делото е от компетентността на Апелативния съд.

Оказа се, че тя има идея и по този въпрос. Подобно на Мюриъл, и Джилиан бе изградила кариерата си изключително в съдебната зала. Преди влизането й в Алдерсън познанията й по процесуалните аспекти на федералното право бяха нулеви, но след години на правни консултации за затворнички, прекарващи времето си в измисляне на мотиви за една или друга молба, бе набрала доста опит в тази сфера.

Тя започна да разказва и в един момент Артър бръкна в куфарчето си и извади бележник, за да си записва. После заедно започнаха да нахвърлят контурите на съответното искане. Всеки предлагаше фрази, после Артър четеше съставените изречения. Дори премести свещта на масата по-близко до себе си. Тя го гледаше и се радваше, че е щастлив, кипящ от енергия и доволен от нея и от себе си. Фокусът на загрижеността й бе колкото Артър, толкова и Гандолф, но тя споделяше възбудата му, че е възможно да се намери лъч надежда за Роми в закона. Изведнъж почувства силата на закона, чиято скучна реалност не бе нищо повече от думи върху страницата — сила, способна да изиграе решаваща роля не само в живота на другите, но и в нейния. Законът бе нейната кариера, беше мястото на нейния триумф и заедно с това на нейното падение, а сега, благодарение на Артър, можеше да стане и извора, от който да почерпи силата да се върне. Думите му, дълги, витиевати и строго звучащи, съставляваха езика, който тя най-добре разбираше. Докато двамата с Артър обсъждаха какво да е следващото изречение, тя продължаваше да се чуди дали да приеме това признание с ликуване, или с мъка.

10 август 2001

Бога на отпечатъците

В петък по обяд Лари получи съобщение от Морис Дикерман, главен експерт по пръстовите отпечатъци и завеждащ криминологичната лаборатория към обединените полицейски сили на околия Киндъл, с което се искаше Лари да го посети в кабинета му в Макграт Хол. След като изчете внимателно листчето със записа на обаждането, Лари го сви на топче с размера на грахово зърно и го хвърли. Видеше ли Дикерман, трябваше задължително да се обади и на Мюриъл — нещо, което Лари старателно бе избягвал през последните два дни. Тази сутрин тя му бе оставила съобщение на гласовата поща за последното искане на Артър, заведено в Апелативния съд. Гласът й бе закачлив и сладък и беше повече от явно, че е щастлива да има повод да го потърси. Той побърза да изтрие съобщението.