Скот Търоу - Обратими грешки

Значи Тина. Гледаха се от петнайсетина метра и се опитваха да преценят колко жестоко е постъпило времето с всяка от тях. Джилиан първа отмести поглед, осъзнала изведнъж мъдростта на инстинктивното си желание да не се показва на публични места.

В този момент до масата се приближи Артър и веднага усети, че нещо не е наред. Попита я и тя беше на ръба да му отговори, когато си представи как многозначителната му усмивка се стопява. Не тази вечер, реши тя. Не искаше да му разваля настроението точно тази вечер, а още по-малко искаше да го разсейва. Всъщност можеше ли да има подходяща вечер за подобно признание? На няколко пъти едва не му бе разказала истината, но в последния момент все нещо я възпираше. Така че тази тайна си оставаше само нейна.

— Изглеждаш, сякаш ти се е случило нещо хубаво — забеляза тя.

— Хубаво? Може и да се окаже хубаво. Засега само внася допълнително объркване. Намерили са Фароу.

— Шегуваш се!

— Това не е и половината. Мюриъл ми написа писмо.

— Може ли да го видя? — Беше протегнала ръка още преди Артър да е успял да извади плика от джоба си. Писмото носеше антетката на Мюриъл Д. Уин, Главен заместник областен прокурор, Околийска прокуратура, Киндъл. В реда за тема на писмото беше вписано: „Народът срещу Гандолф“, последвано от стария номер в архивата на съда. Дори на тази късна фаза Мюриъл не искаше да признае, че се намира на нежеланата, от нея територия на федералния съд.

„Уважаеми господин Рейвън,

През последните два месеца, в резултат на продължаващите следствени действия по делото, в прокуратурата се събра разнообразна информация, отнасяща се до Колинс Фаруел. Както Ви е известно, господин Фаруел отказа да даде показания, позовавайки се на Петата поправка. В допълнение към гореказаното, получената информация не изглежда да има отношение към Вашия клиент. Въпреки това, в интерес на пълното разкриване на всички обстоятелства, бихме желали да Ви информираме за следното…“

Следваха осем номерирани точки. Мюриъл бе съчинила писмото си в неразбираем стил не заради Артър, който можеше да чете и между редовете, а по-скоро заради Апелативния съд, пред който това писмо несъмнено щеше да бъде показано. Но сред различните подробности за личността на Фароу Кол, извадени от базата данни, повечето от които Артър вече бе показал на Джилиан още миналата седмица, имаше две важни неща: преразказ на казаното от Колинс Фаруел, племенник на Ерно, през юни в Атланта, когато му е била връчена призовка. И признанието, че двама полицейски служители неотдавна са идентифицирали по снимка Колинс като Фароу.

— Господи! — извика Джилиан, когато стигна до изненадващото разкритие. Сърцето й затуптя лудо. В следващия миг тя се замисли за реакцията си, която на практика означаваше, че вече гледа на себе си като част от делото. Попита Артър какво мисли.

— Не съм сигурен, че онова, което става в главата ми, може да се нарече мислене — призна си той. — Честно казано, с Памела блуждаехме без посока. Но едно нещо мога да ти кажа отсега: няма да стана член на избирателния комитет на Мюриъл. Много от това тук е постигнато по недостоен начин. — Артър подозираше, че Памела е била проследена при посещението си в „Публичния регистър“. И беше бесен, че едва сега научава за казаното от Колинс в Атланта. — Вече депозирах искане да се даде на Колинс имунитет. В отговора си Мюриъл заявява, че няма никакви индикации Колинс да е в състояние да каже нещо от полза за Роми. — Но голямото разочарование на Артър отново се казваше Ерно, който му бе казал, че Фароу е евтин мошеник, изчезнал без следа още преди години. — Никога няма да стигнем дъното в лъжите на Ерно — горчиво каза той. — Те са като плаващи пясъци. Потъваме и потъваме в тях.

— Чудя се… — започна Джилиан и се запъна. После продължи: — Ерно спомена, че е искал да защити Колинс, когато съобщил на Лари през деветдесет и първа. Та, чудя се дали това не е била единствената му грижа през цялото време — да защитава Колинс.

— Като го прострелва? Голям защитник, няма що. На мястото на Колинс щях да съм по-доволен от най-обикновено подаръче.

Джилиан се засмя. Артър беше прав, разбира се. Но не напълно.

— Дори там, в „При Айк“, Ерно е предпочел да не се издава, че Фароу му е племенник. Запитвал ли си се защо?

— Мога да се досетя. Колинс влиза в таверната с револвер в ръка. Углавен престъпник с огнестрелно оръжие — това означава минимум две години, независимо от обстоятелствата.