Скот Търоу - Обратими грешки

— Иска ми се да го бях направила, ваша чест.

— Чудесно. А вие, господин Рейвън, вероятно разбирате, че ако госпожица Уин бе искала да ви навреди, изобщо нямаше да разкрива нищо от това.

— Няма спор, съдия Харлоу. Но тя изчака до постановлението на Апелативния съд. Положението, в което се намира моят клиент сега, е да се опита да поправи практически fait accompli 13 13 Свършен факт (фр.). — Б.пр. .

— Значи става дума само за момента на разкриване на информацията, Артър, така ли е? — Артър разпери безпомощно ръце, изразявайки неохотно съгласие, но Харлоу продължи: — Не омаловажавам случилото се, Артър. А и всички знаем, че е от значение кой точно съд се произнася. Честно казано, госпожице Уин, ако бях чул, че племенникът на господин Ердай се моли всяка вечер на Бог да му прости за онова, което са причинили на Гандолф, щях да съм много любопитен какво би могъл да каже пред съда Колинс Фаруел.

— При цялото ми уважение, ваша чест — каза Мюриъл, — прокуратурата никога не дава имунитет по желание на обвиняемите или на която и да било от страните в съдебен процес, най-сетне и на съдилища, които искат да получат достъп до показания. Ако законодателната власт е смятала, че тези лица трябва да имат властта да дават имунитет, тя е щяла да им я даде. Но не го е направила. Ние нямаше да дадем имунитет на господин Фаруел тогава, няма да го направим и сега.

Съдията я гледа с присвити очи няколко секунди.

— Не мисля, че верният подход тук сега, госпожице Уин, е да си броим снарядите в арсенала. Всеки от нас разполага с различна власт. Вие имате властта да не давате имунитет. Аз пък имам властта да взема някои съдебни решения, които може да не ви допаднат. А господин Рейвън пък има властта да направи така, че те да бъдат чути нашир и надлъж. Така че вместо да говорим за власт, предпочитам да поразмишляваме кое е справедливо. За всички нас е очевидно, че Колинс Фаруел знае нещо за обстоятелствата, съпътствали това престъпление — нещо, което не е съобщил преди години. Господин Рейвън казва, че ние трябва да знаем всичко, преди да екзекутираме клиента му, и на мен това ми се струва доста разумно желание. Сега, след казаното от Женевиев Кариер за поведението на господин Гандолф през юли деветдесет и първа, никой от нас няма да се изненада, ако господин Рейвън получи повод да съжали за желанието си да разпита господин Фаруел. Но всички ние ще бъдем с чиста съвест за онова, което ще последва за него и неговия клиент. В това число вие. Уверявам ви — и аз също. Така че предлагам да отделим един-два дни на размисъл кое е справедливо, а не да мислим за дадената ни власт, понеже последното може да ни отведе по път, в края на който няма да ни очаква нищо приятно.

Съдията гледаше Мюриъл изпод гъстите си прошарени вежди. Тя не отговори нищо, но беше очевидно, че обмисля възможните последици. Резултатът бе онова, което Артър й бе казал в залата: Кентън Харлоу нямаше да допусне екзекуцията на Роми Гандолф, без да е чул разказа на Колинс. Това, че показанията на Колинс Фаруел можеха да покажат преждевременността в постановлението на Апелативния съд за приключване на случая, допълнително мотивираше Харлоу. Но той предоставяше на Мюриъл няколко възможности. Под лупата на пресата тя можеше благородно да даде имунитет на Колинс, като обясни това с верността си пред истината, или можеше да избере да се дуелира срещу един федерален съдия, на когото окото му нямаше да мигне да я засили в избирателната кампания, жигосана като лъжкиня.

— Защо не помислим за тези неща? — отново предложи Харлоу. После продиктува на секретаря, който водеше протокола, кратко решение, в което се казваше, че се дава ход на искането на Артър. След което ги отпрати. Мюриъл избърза да си тръгне първа, без да скрива възмущението си. Щом се скри от погледите им, Памела не се сдържа, прегърна Артър и се засмя.

— Това беше гениално! — За момента Артър бе нейният герой.

Той отклони приписваните му заслуги и я прати в кантората, за да изготви кратка паметна бележка за случилото се днес, която да заведат в Апелативния съд.

17 август 2001

Те знаят

Щом се прибра в офиса си, Мюриъл позвъни на пейджъра на Лари — остави му съобщение веднага да се яви при нея. Обади се и на началника на детективите, за да е по-сигурна. Имунитетът на Колинс бе решение на прокуратурата, но за неговото вземане можеше и трябваше да се вземе мнението и на работещите по случая детективи. Освен това беше повече от ясно, че е крайно време Лари да се покаже. Раздразнена от сблъсъка с Харлоу и обзета от безпомощност, тя не искаше да търпи повече детинските му номера.