Скот Търоу - Обратими грешки

Джексън имаше няколко офиса — един в Сентър Сити и друг в Кийуаний, — но основното му място бе в Норт Енд, недалеч от летище „Дюсейбъл“. Също като Гъс Леонидис, Джексън бе отказал да се раздели с квартала, в който бе израсъл. Този му офис се намираше в едноетажен пазарен комплекс, собственост на Джексън, В единия край бе най-големият му наемател — клон на верига денонощни магазини, в които се предлагаха и лекарства. В другия край, зад ограден със стъклени стени вестибюл, бяха помещенията, заемани от Джексън.

Мюриъл дойде отделно от Лари и Томи Молто. През цялата седмица бе жестока жега, съпровождана с изгарящи кожата пориви на вятъра от юг, а слънцето жулеше като с камшик. Отначало Мюриъл реши да ги изчака отвън, но само след няколко минути на открито потърси спасение при климатиците.

В крайна сметка се събраха в големия вътрешен кабинет на Ейърс. Като познаваше суетността му, Мюриъл очакваше стените да бъдат музей на неговата личност, но вместо това повечето пространство бе отделено на семейството му — три деца, все адвокати в различни градове, и ако Мюриъл можеше да брои вярно, девет внуци. Жена му беше починала преди няколко години. Мюриъл гледаше модерния офис и се питаше дали този човек би казал, че Америка е велика страна, или че не е трябвало да се мъчи толкова за онова, което си заслужава по право. Защото и двете бяха истина.

— Мюриъл, моля те, седни тук. — В пристъп на неочаквана галантност Джексън й предлагаше големия стол зад бюрото си. Мебелировката бе измамно семпла и функционална — датски модернизъм, закупен от магазин за офис оборудване с намаление. Междувременно Ейърс седна в креслото до своя клиент. Подобно на хористи, съпругата на Колинс, Лари и Молто се настаниха зад тях. Верен на себе си, Джексън извади собствен лентов магнетофон и го сложи на бюрото до касетофона на Мюриъл.

След като изпробваха изправността на двете записващи устройства, Колинс погледна Ейърс и попита:

— Мога ли вече да говоря?

— Защо не оставиш дамата да ти зададе въпрос, а? — отговори му Джексън. — Това тук не ти е урок по актьорско майсторство. Няма нужда от монолози.

— Има едно-единствено нещо, което си заслужава да се каже — каза Колинс.

— И то е? — поинтересува се Мюриъл.

— Вуйчо Ерно уби онези хора и Гандолф няма нищо общо с това.

Тя попита Колинс откъде е толкова сигурен. Той погледна Ейърс, който му кимна, че може да отговори.

— Добре, след като си започнал, няма как сега да спреш — обясни му Джексън.

Колинс притвори за миг изумителните си кехлибарени очи и обясни:

— Защото, и нека Исус ми прости, аз бях там и го видях.

Столът на Ейърс бе прекалено висок за Мюриъл. Високите й токчета висяха от краката й и тя трябваше да ритне един-два пъти в мокета, за да се завърти, та да вижда Колинс по-добре. Косата му бе пооредяла, а самият той бе понаедрял, но си оставаше все така неземно красив. Лицето му бе вдървено, сякаш се опитваше да покаже кураж пред лицето на истината.

— Не искам никога повече да разказвам пак тази история — започна Колинс. — Затова пожелах сега да я чуе и Ан-Мари, така че да приключим днес. Моят Бог и Спасител знае, че съм роден в грях, но е тъжно дори само да се мисли за онзи човек, в който щях да се превърна без него.

Мюриъл погледна към Лари, който се бе настанил до климатика. Заради неистовата горещина си беше съблякъл спортното сако и внимателно сгънато го бе метнал през коляното си. Лари гледаше съсредоточено собствения си крак, който нетърпеливо потропваше по мокета. Бяха в самото начало, но Лари явно вече бе чул предостатъчно за Исус. През годините се бе наслушал на подобни излияния от хора, способни да изрежат с нож герба на бандата си върху корема на жертвата, а после, трийсет секунди преди да чуят присъдата си, намираха Бог и го приемаха в душата си. Тези неща обаче никога не бяха безпокоили Мюриъл. Тя вярваше, че Бог ще се ориентира за какво става дума. Може би заради това някои смятаха нея за бог. Работата на Мюриъл бе да възложи отговорностите тук, на Земята.

Реши да се върне в миналото за кратко, съобщи за протокола датата и часа, обясни естеството на процедурата и помоли всички в офиса да кажат няколко думи, за да запечати лентата образец от всеки глас.

— Нека започнем с вашето име — обърна се тя към Колинс. След като той го съобщи, тя го попита за другите имена, с които е бил наричан като възрастен. Той изрецитира поне дузина. — А Фароу Кол? Използвали ли сте това име?