Скот Търоу - Обратими грешки

— Аха — обади се Мюриъл. Колинс реагира с горчива усмивка.

— Намерих работа в „Менса Травъл“ — работа изцяло на комисиона — и всичко започна както преди: къртовска работа за без пари. Е, онзи номер с ръчно издадените билети веднъж бе сработил. Оставаше просто да намеря някой, който да ги обработва както трябва. Нямаше как да отида в Ти Ен, защото Ерно щеше да ме изрита на улицата, но една вечер се замотах в едно заведение, „Лемплайт“, и се появи Гандолф — опитваше се да пробута нещо някому. Знаех кой е. Бях „работил“ около два месеца на летището веднага след гимназията. Купуваше от мен трева. Само че този път дори не можа да си спомни името ми, но аз реших, че след като е винаги наясно как нещо е „загубило“ собственика си, може да познава на „Дюсейбъл“ пътнически агент, готов да заработи нещо отгоре. Обещах му, че станат ли нещата, ще се погрижим за него. Така ме свърза с Луиза… В началото тя не искаше и да чуе. Убедих я едва когато й казах, че Ерно е правил същото.

Това, изглежда, я впечатли. Изглежда, не искаше да бъде по-долу от Ерно.

Мюриъл попита кога е било това.

— О… май започнахме през януари деветдесет и първа. Нали тогава бяха убити, през деветдесет и първа? Значи е било януари. И всичко вървеше добре, докато един ден не се натъкнах на Гандолф пак на същото място. Разбрах, че тя не му е давала нищо от своята част. Може да не беше разбрала, че задължението да го покрива е нейно. Сигурен съм, че й казах, но тя не го беше направила. Та значи той отишъл на летището и се развикал там, докато накрая не му дала медальона си, само и само за да го накара да млъкне, докато тя събере каквото му дължала.

— Казвате, че Луиза на практика му е дала медальона в залог? — уточни Мюриъл.

— Точно това казах — потвърди Колинс. — Някаква семейна скъпоценност. Само че вече беше късно, защото Катерицата се бе раздрънкал и Ерно беше надушил. Достатъчно му било да чуе името ми и веднага схванал какво става. Откри ме. Развика се, че нямало да ме остави да крада зад гърба му, в неговия „магазин“, и най-малко по начина, по който той ме е научил. Нареди ми да спра, защото иначе сам щял да се погрижи за това. Следващото, което чух, бе, че са претърсили Луиза под измислен претекст…

— За наркотици — поясни Лари.

— Именно — потвърди Колинс. — Наркотици. Подхвърлил, че носи наркотици. Не знам, може да си е помислил, че след като се е забъркала с мен, правим и това. Само че тя не беше от жените, които ще позволят да бъдат третирани по този начин. Не спряхме. Тя имаше нужда от повече пари, за да се разплати с Гандолф и да си прибере медальона… Обади ми се в началото на юли. Каза, че била особено предпазлива, но имала няколко скътани билета. Не се боеше от Ерно. Увери ме, че е скрила билетите така, че никой не би могъл да ги намери. Уговорихме се за четвърти юли, понеже беше празник и нямало да има никой, значи беше удобно да се видим… Та на трети юли, по-точно през нощта на четвърти, веднага след полунощ, се срещнахме в „Парадайз“. Едва беше влязла в заведението и Ерно нахлу след нея. Разкрещя се, че бил контролирал дневника за сгрешените билети, бил я наблюдавал, следял я. „Свършена си, малката — заплаши я той, — но ще ти дам един шанс“. Погледна ме и ми нареди: „Махай се от тук. А ти — каза й на нея, — дай ми билетите, които си напъхала в бельото си, и си напиши оставката веднага или ще извикам полиция“… Луиза… казвам ви, ако щете вярвайте, беше корава. На нея никой не можеше да й нарежда. „Я се таковай — кресна му тя. — Полиция щял да ми вика. Само я извикай и ще им кажа, че си правил същото“.

Колинс повдигна леко ръка и се премести. Слънцето грееше право в очите му. Джексън стана да оправи щорите. Дали защото си спомняше особено картинно онова, което разказваше, но Колинс седеше като застинал. После продължи:

— Значи… когато му каза това, настъпи повратният момент. Защото Ерно до този момент не бе допускал, че мога да го изпортя пред някого. Веднага схвана, че съм разказал на Луиза. Но и през ум не му бе минавало, че подобна тайна може да се сподели с друг. Още повече с човек извън семейството… Ерно… Ерно беше кибритлия. Почервеня, ококори едни очи. Веднага стана ясно, че е готов да убие човек. Наистина. Само че не Луиза смяташе да похарчи, а мен. Знам, че имаше ли в този миг пистолет в ръката, щеше да ме опука, без да се замисли. Но нямаше. Не още. Просто се нахвърли срещу нас, викаше, кряскаше и какво ли още не, така че в един момент се появи Гъс и му каза да се измита, но Ерно не му обърна внимание. Това продължи още малко и в един момент Гъс се върна с револвер… След това нещата са както вуйчо ги е разказал в съда. Ерно се присмя на Гъс, че той нямало да застреля никого, но изведнъж Луиза грабна револвера от ръката му и Ерно се хвърли върху нея. На мен застрелването не ми се стори чак толкова случайно, колкото се е опитал да го предаде. Стори ми се, че беше успял да издърпа револвера от ръцете й. Но всичко стана съвсем бързо. Бум! Така изтрещя, че пет минути по-късно ми се струваше, че ресторантът още се тресе. Луиза погледна към дупката в средата на тялото си, а от нея излизаше дим, дим излизаше ви казвам, като от цигара. За секунда никой от нас не знаеше какво да направи, така че само стояхме и я гледахме, и беше толкова странно… Накрая Гъс се измъкна от вцепенението и тръгна към телефона. Ерно му викна да спре, но Гъс не го послуша и Ерно го гръмна, сякаш убиваше кон.