Скот Търоу - Обратими грешки

Лари се обади:

— Имаш ли нещо против да те попитам някои неща? — Гласът му не звучеше особено приятелски. На Колинс, захласнат в собствения си разказ, му трябваха няколко секунди, за да се върне към реалността.

— Не, Старчек.

Първият въпрос на Лари бе прост:

— Откъде идваха билетите?

— По онова време — обясни Колинс — билетите вече бяха започнали да се разпечатват от компютри. Само че принтерите вечно не работеха — задръстваха се, разместваха полетата. Половината от времето агентите издаваха билетите на ръка и ги прекарваха през валидираща машина, в която се регистрираха с личен ключ — карта, която плъзгаха през специален четец. Ако направиш грешка, докато пишеш билета, го анулираш и вписваш номера му в дневник на сгрешените билети. Това бяха билетите, които Ерно ми даваше — ставаше дума за непопълнени валидирани билети, включени в дневника, така че никой не ги търсеше.

— Авиокомпаниите се опитаха да ми внушат — каза Лари, — че рано или късно хората, летящи с такива билети, е щяло да бъдат хванати.

— Вероятно — съгласи се Колинс. — Само че никой никога не е летял с такъв билет. Аз връщах тези билети, за да покрия стойността на другите, които издавах. — Мюриъл погледна Лари, за да се увери, че не е пропуснала нещо, но и той изглеждаше объркан. Колинс обясни: — Да предположим, че съм имал клиент, който е платил с налични за пътуване до Ню Йорк. Вземах билет, от тези, дето ми ги даваше Ерно, и го изписвах като билет до Ню Йорк за по-ранна дата. Сложената валидация го правеше да изглежда като издаден на ръка на гише на Ти Ен. Тогава вписвах като върнат билета на Ерно, за да покрия цената на билета на моя клиент — нали става дума за равностойна замяна. Слагах наличните на клиента в джоба си, вместо в касата на „Тайм ту травъл“. Така, вместо малък процент от цената на билета — това е комисиона — прибирах цялата му парична стойност. Авиокомпанията сравняваше купона с валидирания билет и повече не се интересуваше.

— Умно — призна Мюриъл.

— Не съм го измислил аз — увери я Колинс. — Ерно се беше сетил как да го прави. Той беше виждал всички възможни измами с билети. Предполагам в един момент се е сетил за начин, който да сработи. Може би за него това е било нещо като предизвикателство. Ерно беше голяма работа.

— Така… — пак се обади Лари. — Точно за това се чудех… Ерно. Защо не е направил онова, което би направил всеки полунормален човек: да ти даде пари.

Колинс поклати глава, сякаш се опитваше да прецени най-точния отговор.

— Знаеш ли, Ерно беше много странен човек.

— Без майтап — ехидно отговори Лари и Колинс стисна неодобрително устни. Ясно беше, че не му харесва нито езикът, нито идеята някой да осквернява паметта на Ерно. Мюриъл пак погледна Лари. Като се имаше предвид как се бяха разделили миналата седмици, тя очакваше Лари да я изгледа предизвикателно, но той само меко кимна.

— Първо на първо, Ерно беше дребнав — каза племенникът му. — Това е истината. Паднеше ли му долар в ръката, никога не го изпускаше. Освен това от време на време започваше да мърмори как авиокомпанията можело да се отнася по-добре с него за едно или друго. И още нещо… животът извън закона може да бъде много възбуждащ, питайте всеки, който знае. Ерно не спря да се оплаква какво е загубил, след като го изхвърлиха от Академията. Но знаете ли, когато аз гушна моите малки, винаги им казвам едно и също: „Ще направя всичко за вас“. Казвам им го, защото си го мисля, и ми се струва, че Ерно ми казваше горе-долу същото: опитай се да направиш нещо от себе си и няма да има нищо, което да не направя, за да ти помогна.

Колинс се наведе напред, за да види дали Старчек е удовлетворен. Лари изкриви лице в гримаса, изразяваща „Можеш ли ги разбра мошениците“. Колинс се върна към разказа си:

— Както и да е, аз продължавах да се чувствам като че ли съм кукла на конци. Отидох на почивка в Европа, попаднах в Амстердам, ударих няколко дози и… започнах наново. Когато ме прибраха за втори път, Ерно ме заряза. Каза, че заложил всичко на мен, и ето как съм му се отплатил. Точно така каза. Този път ме вкараха в пандиз с умерен режим в Дженсенвил и той не ме посети нито веднъж… Разбрах колко е зле, когато излязох през деветдесета. Честно казано, знаех две неща: как да пласирам наркотици и как да бъда пътнически агент. Черно и бяло — така ги виждах. Само че не можех да упражнявам и двете. Още едно олепване с наркотици и ставах троен хикс и влизах с доживотна. А с осъждането ми през осемдесет и девета си загубих лиценза. Сигурно трябваше да се преместя, само че младите… нали знаете, винаги се смятат за по-умни от системата. Измислих си името Фароу Кол, фалшифицирах дипломата си и отново се явих на изпит.