Скот Търоу - Обратими грешки

— Това е просто страх от отблъскване. Искал съм да стана, защото едва ли щях да се понасям, ако не бях станал. Освен това, ако инстинктът ми не ме лъже за Роми, аз ще стана богат. Защото ако го измъкнем, Роми ще заведе грандиозен граждански иск. А аз ще мога да напусна кантората и ще се заловя с делото. Той ще си получи милионите, а аз — моя дял. Обмислил съм го.

— Явно.

— Не, не е както звучи. Аз никога не съм се чувствал добре в частната практика. Аз съм работна пчеличка. Нямам фасон, за да привличам богати клиенти. Моята мечта е да намеря добър случай и да работя къртовски по него. За предпочитане нещо, в което вярвам.

Преди години, от разстояние, Джилиан бе възприемала Артър като родил се възрастен още с първия си ден на този свят. Това, разбира се, бе функция на външния му вид и фатализма, който той бе приел от баща си. Делото Гандолф му бе помогнало да разбере себе си по-добре и да осъзнае, че е най-щастлив, когато се бори за идеали, та макар и неосъществими.

— А какво ще стане със сестра ти? — попита Джилиан.

Толкова характерно за него. Начинът на разсъждение на Артър вече й бе така ясен, сякаш го прожектираше на широк екран. Тя забеляза как реалността пронизва сърцето му.

— Може да останем в Средния запад. И без това, ако се захвана с гражданския иск на Роми, няма да мога да отида твърде далеч, понеже ще трябва да идвам тук поне два пъти седмично. Но дали да не се обадя на майка ми? Ще й кажа, че вече е неин ред. И без това изчезна от живота ни за трийсет години. Май аз съм родителят, а тя — детето. Защо просто не й кажа: „Време е да пораснеш“?

Джилиан се усмихна, защото Артър, изглежда, наистина обмисляше тази възможност. Тя така и не бе имала ненаситната му способност да се отдава на мечти за невъзможното, което впрочем бе и една от причините да потърси спасение в наркотиците. Но обичаше да го наблюдава, когато се рее в свободен полет. А напоследък се улавяше, че и тя лети с него. Това продължаваше не по-дълго, отколкото бе животът на някой от новите изотопи, създавани в реактори, чието съществуване беше повече на теория, но тя се засмя в полумрака, затвори очи и за миг повярва заедно с Артър в идеалното бъдеще.

22 август 2001

Друга история

Джексън Ейърс изпитваше огромно удоволствие да дразни хората. Първоначално се бе съгласил Колинс да бъде интервюиран, преди да даде официално показания, стига срещата да се проведе в Атланта и прокуратурата да плати на Джексън самолетния билет дотам и обратно. После се оказа, че Колинс се е върнал в града, за да оправи нещата с имуществото на Ерно. Но, обясни Джексън, клиентът му бил взел решение да говори само след като се закълне пред Бога, че ще казва единствено истината. Мюриъл разполагаше с възможността да свика голямо жури, за да продължи разследването за убийствата от 4 юли, понеже при убийство нямаше давност, и предпочете този вариант пред снемането на показанията пред съдия. По този начин можеше да се занимава с Колинс, без Артър да й наднича над рамото или да пусне за медиите само онази информация, която му изнася, а освен това щеше да избегне нарушаването на принципа на прокуратурата да не дава имунитет по граждански дела. Дори Джексън предпочиташе голямото жури, понеже така показанията на Колинс щяха да останат тайна.

На 22 август Колинс пристигна в чакалнята пред залата, където се събираше голямото жури. Беше в същия тъмен стилен костюм, в който се бе появил на погребението на вуйчо си. Държеше Библия, около която имаше броеница от дървени мъниста със закачен на нея кръст. Книгата изглеждаше прелиствана толкова често, че бе омекнала като булеварден роман. Редом с Ейърс до Колинс седеше едрата му русокоса жена.

Мюриъл представи попълнения формуляр за даване на имунитет и Джексън го прочете дума по дума, сякаш не бе виждал подобни десетки пъти в живота си, после Мюриъл отвори вратата към залата на голямото жури. Джексън се опита да се вмъкне, макар прекрасно да знаеше, че е забранено. В тази зала можеха да присъстват само свидетелят, прокурорът, съдебният секретар и членовете на голямото жури.

— Трябва да присъствам — каза Ейърс. — Няма начин да стане иначе.

След половин час преговори се споразумяха Колинс да се закълне, после процедурата да бъде прекъсната. Същия следобед в кантората на Джексън щеше да се проведе разговорът, който щеше да бъде записан, а записът щеше да бъде предоставен по-късно на голямото жури. Мюриъл беше доволна да се изнесат от съдебната палата, където някой досаден журналист можеше да надуши нещо.