— Продължавай — каза й Артър.
— „В допълнение към горното, господин Ердай е осъден за углавно престъпление и разполага с ясен мотив да се опита да накаже същите правозащитни органи, които са го наказали, а освен това признава, че преди десет години е дал свидетелски показания, които влизат в пълно противоречие с неговата настояща версия на събитията. Трябва да се вземе предвид, че държавата откри друг свидетел срещу господин Гандолф, Женевиев Кариер, която съобщи за свързано със случая инкриминиращо изявление на молителя Гандолф и даде нови доказателства за мотив у господин Гандолф да убие една от жертвите. Разказът на госпожа Кариер не влиза в противоречие с досега събраните веществени доказателства. Ние съзнаваме, че уважаемият областен съдия…“ изненадана съм, че не са сложили „уважаемият“ в кавички — вметна Памела, намеквайки за неодобрението, което апелативните съдии хранеха към съдия Харлоу. Този път Артър не направи опит да скрие нетърпението си, когато я подкани да продължи. — Такаа… — каза Памела. — Значи: „Уважаемият областен съдия е постановил ограничена достоверност, що се отнася до господин Ердай, но това се отнася до периода, преди да станат известни показанията на госпожа Кариер, което обезценява до известна степен валидността на това постановление. Господин Гандолф е изчакал почти десетилетие, преди да потърси невиновността си по съдебен път. Макар това очевидно да хвърля сянка на съмнение върху правдоподобността на сегашните му твърдения, за закона е важно, че молителят навремето е имал възможността да заяви невинността си и че не се е възползвал от нея нито по време на процеса, нито при някое от следващите си оспорвания на присъдата. Петиция от типа на habeas corpus, особено заведена повторно, има ограничена сфера на приложение, отнасяща се до нарушението на конституционни права на обвиняемия, като например съдебна грешка. В случая няма основания да се вярва, че става дума за нещо подобно. Съгласни сме с държавата, че преките улики за виновността на господин Гандолф, на които е основал присъдата си първоинстанционният съд, остават неопровергани. Нещо повече: сумата от улики срещу молителя с течение на времето се е увеличила. В съответствие с това ние постановяваме, че няма законови основания да се разреши втора петиция за habeas corpus. Независимо от степента, в която предишното ни постановление, допускащо кратък период на събиране на показания, може да бъде разглеждано като разрешение за горното, нашето заключение е, че подобно разрешение би било дадено без основание. С настоящото се прекратява служебната съдебна помощ, дадена на господин Гандолф по тази процедура, и се изказват благодарности на неговия защитник. Временната забрана върху екзекуцията се вдига и Върховният съд на околия Киндъл вече може да насрочи дата за нейното изпълнение“.
След като затвори, Артър се обърна към прозореца и се загледа в реката. Имаше усещането, че се дави в тъмните й води. Екзекуция. Мислите му се насочиха към последиците за Роми, но сърцето му остава потънало в скръб за него самия. Медиите едва ли щяха да уловят този нюанс, но той разбра посланието на съда. Съдиите смятаха, че е раздухал историята на Ерно, без да прояви задължителната доза здрав скептицизъм. От един служебен защитник се очакваше умереност, която, изглежда, смятаха, че е пропуснал да прояви. И той осъзна, че това е така. Много добре разбираше, че в последно време се е оставил да бъде тласкан от страстите си. Роми Гандолф бе успял да му покаже, че тези страсти имат място и в закона. Но появилият се за миг лъч светлина предстоеше да бъде угасен окончателно.
Лари мразеше журналистиката. Вярно, имаше няколко репортери, с които се разбираше добре, но се отнасяше с подозрение към тяхната професия. Тези хора не виждаха пламъците, не усещаха горещината, но се напъваха да разкажат на всекиго за пожара. Точно затова му достави огромно удоволствие да види как Мюриъл се разправя с тях днес.
Пресрумът на прокуратурата бе някогашна зала за съвещания на съдебното жури. Стената в дъното бе боядисана в електриково синьо — предпочитан фон за снимки — и имаше издигнат подиум. Точно под микрофона бе поставен гербът на околията, изработен от пластмаса вместо от месинг, за да се избегне дразнещото очите отражение от инсталираните високо под тавана мощни осветителни тела. Застанала под ярката им светлина, Мюриъл изглеждаше спокойна и любезна, но едновременно с това властна. Тя представи хората, с които бе дошла, споменавайки специално Лари, после сдържано похвали постановлението на Апелативния съд на Съединените щати и възхвали може би бавния, но прецизен ход на съдебния процес. След което заяви, че както била споменавала от месеци, било крайно време да се отиде към екзекуцията на Роми Гандолф. Няколко от репортерите пожелаха да коментира разказа на Ерно, но тя ги препрати към постановлението на съда. Напомни, че проблемът е Гандолф, а не Ерно. Катерицата беше осъден и сега съдът недвусмислено бе заявил, че присъдата е справедлива. Трима анонимни съдии на няколко преки от тук се бяха превърнали в най-добрите нейни защитници.
Читать дальше