Скот Търоу - Обратими грешки

На вратата се почука. Влезе Керъл Кийни, крехка блондинка с перманентно червен връх на носа, и донесе съдебното решение. Мюриъл го прегледа, главно за да не разочарова Керъл. Истината бе, че самата тя никога не се бе отнасяла сериозно към странната формулировка, характерна за апелативните съдилища. Конфликтите в закона, които я интересуваха, бяха изписани с главни букви: виновен или невинен, правата на индивида срещу правата на обществото, правилната употреба на властта. Възприемаше еквилибристиките, използвани при формулирането на решенията в думи, главно като словесна декорация.

— Добра работа — похвали я Мюриъл. Керъл бе съставила петициите, довели до този резултат, и дори бе вложила цяла нощ в усърден труд след показанията на Женевиев. Но и двете знаеха, че провалът на Керъл да се сети какво бе имал предвид Артър с извикването на Ерно пред съда щеше да се отрази фатално на шансовете й да стане съдебен прокурор. В своята работа Мюриъл ставаше източник на голям брой лоши новини, при това не само по отношение на адвокатите и техните клиенти, но също така и в прокуратурата, където само малцина заместници получаваха назначение по дела и явявания в съда, с които идваха повишенията и увеличението на заплатата. И Мюриъл със соломоновско хладнокръвие решаваше кой ще спечели. Керъл, която нямаше инстинктите за работа в съда, беше загубила.

— Местните се неспокойни — съобщи Йоланда, една от няколкото й помощнички, която надникна през вратата след като Керъл си тръгна, и размаха още няколко бележки на телефонни обаждания на репортери. Мюриъл се обади на Донтел Бенет — говорителя на прокуратурата — и той я поздрави.

— Обади се в пресрума, че ще получа жалките им извинения по обяд — отвърна тя.

Той се засмя и попита кого ще избере да бъде с нея на подиума. Молто и Керъл от едната й страна. Харолд Гриър вече беше директор на полицията и заслужаваше да присъства по много причини.

— Старчек? — напомни й Донтел.

— Абсолютно — каза Мюриъл. — Сама ще му кажа.

Преди да свършат разговора, Донтел каза:

— И без злорадство, момичето ми. Просто помни. Скептицизмът е задължителна част в работата на пресата.

— Той кога идва, преди или след продаване на мястото за реклами?

Тя се обади на още няколко души, преди да открие Лари зад бюрото — нещо, което напоследък му се случваше все по-рядко.

— Поздравления, детектив. Апелативният съд смята, че си заловил, когото трябва.

— Без майтап?

Тя му прочете по-разбираемите части на съдебното решение. В края на всеки ред той се разсмиваше като лакомо дете.

— Сега е време да се срещнем с пресата — обясни му тя. — Ще можеш ли да се издокараш за обяд?

— Ще видя дали пластичният ми хирург ще може да ме впише в графика си за днес. Означава ли това, че мога да оттегля телеграфното си искане до Интерпол за информация относно Фароу?

— Така изглежда. — Разследването, подновено във връзка с показанията на Ерно, беше официално закрито. През следващите година — две папката с делото сигурно щеше да бъде прехвърляна от едно адвокатско бюро на друго и хора като Артър щяха да измислят различни причини с единствената цел да отложат екзекуцията. Но работата й с Лари бе приключена.

Тя затвори телефона и със забравена яснота осъзна, че няма абсолютно никакво намерение да го пусне.

Главният секретар на Апелативния съд се обади в девет сутринта да уведоми Артър, че ще обявят решението по „Петицията на Роми Гандолф до директора на затвора Ръдярд“ до един час. Когато Артър съобщи новината на Памела, тя предложи да вземе писменото решение, за да има Артър повече време за подготовка за срещата с репортерите, и когато тръгна за съда, се отби в кабинета му.

— Губим — късо я предупреди той.

Преди да се запознае с Роми Гандолф, Памела Таунс вероятно щеше да влезе в спор. Днес обаче борбеността я бе напуснала и тя също така късо отговори:

— Зная.

След двайсет минути позвъни на Артър от Федералната сграда. Унинието й пролича още с първата дума:

— Мъртви сме — съобщи Памела по клетъчния си телефон. — Или по-скоро, той е мъртъв… при това в буквалния смисъл. А ние сме мъртви само в правния. — И прочете на Артър съществените моменти от решението: „Във връзка с усилието му да заведе втора петиция habeas corpus, на господин Гандолф бе отпуснат кратък период, за да приведе доказателства за действителната си невиновност, останали неоткрити преди. Макар служебно назначеният от съда защитник на господин Гандолф…“, това сме ние — поясни Памела, сякаш Артър след тринайсет години стаж в правосъдната система можеше да не знае. — „Макар служебно назначеният от съда защитник на господин Гандолф да призова нов свидетел на невиновността на господин Гандолф, показанията на господин Ерно Ердай остават непотвърдени от каквито и да било веществени доказателства…“ Странно е, че не ги е грижа за потвърждението на база криминологична експертиза, когато се касае за случая срещу Роми.