Скот Търоу - Обратими грешки

Когато Артър влезе, Ерно беше заспал и изглеждаше точно като човек, комуто предстои да умре. Беше загубил доста тегло след показанията в съда. Поредната сесия химиотерапия бе довела до окапване на поне половината му коса и бе оставила малки отделни гнезда по черепа му. Във вените на ръцете му бяха сложени системи, а накрайникът за носа му бе сменен от пластмасова кислородна маска, която се замъгляваше отвътре при всяко негово плитко вдишване. Кожата му имаше цвета на жълтия адвокатски бележник на Артър. „Поредният «жълт»!“, помисли си Артър.

Той дръпна един стол, седна и зачака Ерно да се събуди. Беше превъртял в главата си стотина сценария в надежда, че Ерно ще спечели отново доверието му, но при всички тях не бе успял да примири в една версия показанията на Ерно и Женевиев. Мюриъл, която предния ден се бе обадила на Артър, за да го увери, че ще се противопостави на всеки негов опит да издейства нови удължавания на процедурата в отговор на ходовете й, насочени към нейното прекратяване, му бе съобщила новата си теория защо Ерно лъже.

— Той се противопоставя на смъртното наказание — каза тя. — Понеже е докарал на Роми екзекуция, а сега е във фаза, когато отново вярва в католическите ценности и не иска да умре в смъртен грях, той се опитва да я предотврати по единствения достъпен му начин. — Теорията не изглеждаше особено убедителна, но Артър я разглеждаше като подобрение спрямо предишния подход на Мюриъл, защото поне не се опитваше да изкара Ерно чудовище. Всъщност, докато седеше до леглото на Ерно, Артър изпита прилив на топлота към него. В началото му бе трудно да разбере защо, но с напредване на времето и заобиколен от долитащите от коридора звуци на болницата, той осъзна, че Ерно изглежда в доста голяма степен, както бе изглеждал Харви Рейвън в последните си дни. Мисълта за баща му и споменът за доблестта на привидно най-обикновеното му съществуване, както винаги изпълни Артър с емоции, но пропастта, пред която се оказваше в такива мигове сега, след като разполагаше с Джилиан, му изглеждаше не така дълбока.

Върна се към настоящето и видя, че Ерно го наблюдава през хоризонталните пръчки в страничната преграда на леглото. Бяха помолили Артър да си сложи хартиена маска и сега той я дръпна надолу, за да даде на Ердай възможност да го познае. Разочарованието върху лицето на смъртника бе повече от очевидно.

— Стори ми се… че си… моят племенник — с мъка каза Ерно. Гласът му бе дрезгав до неразбираемост, а въздухът не му стигаше. Въпреки това споменът за Колинс го накара да се усмихне. — Идва довечера — каза той. — Добро момче. Оказа се свестен. Трудни времена. Но свестен. Красиви деца… — И Ерно затвори очи, доволен от тази мисъл.

Артър му даде минутка и после го попита дали е чул за Женевиев. Той кимна. Неочаквано за себе си, след седмици на подготовка за тази среща, Артър не можеше да измисли следващия въпрос.

— Добре де… по дяволите — запъна се той. — Вярно ли е?

— Разбира се — прошепна с труд Ерно. — Нали затова… обвиних… Катерицата.

— Защото си знаел, че е заплашил да убие Луиза?

— Да. — Ерно говореше с такова усилие, че напрягаше цялото си тяло, но мисълта му бе логична. Той потвърди, че е приписал убийството на Луиза на Катерицата, защото е знаел за заплахата. Ерно бе убил Луиза по свои си причини, но Катерицата услужливо бе станал изкупителната жертва. — Казвах му на Лари… призови Женевиев, но… — Ерно бавно премести брадичката си отляво надясно, за да изрази огорчението си от глупостта на Лари. — Щеше да е разплел случая… още преди десет години.

— Имаш предвид билетите, така ли?

— Не билетите. За мен не беше… добре.

— Защото си бил началник на сигурността ли?

Ерно кимна и безпомощно помръдна ръка. Историята несъмнено бе сложна, но Артър бе достатъчно досетлив за нуждите на един човек, останал без дъх.

— Женевиев… — Той слабо се изкашля, преглътна и затвори очи, за да се пребори с внезапния пристъп на болка. Когато си пое дъх, изглеждаше объркан.

— Женевиев? — опита се да му помогне Артър.

— Не мислех, че тя знае… за билетите.

— Защо?

— Нямаше да ми каже за… Катерицата. Щеше да се получи зле… за нейната приятелка. — Артър разбра, че Ерно е бил прав. Женевиев не бе знаела за далаверата с билетите, когато бе съобщила за заплахата на Роми. Бе научила цялата история по-късно, когато Луиза й се бе накарала, че е замесила Ердай.

— Такаа… — замислено каза Артър. — И за какво е трябвало Лари да се досети сам?