Скот Търоу - Обратими грешки

— А ти какво мислиш, Джил?

Контрата бе изкусно нанесена… и бе дошла неочаквано за нея. Не си беше задавала този въпрос от седмици. Междувременно се бяха умножили причините да не вярва на Ерно, към когото се бе отнесла с подозрение още в самото начало. Но въпреки това за нея фактите по случая оставаха блато: някои документални следи, подсказващи, че Гандолф би могъл да има алиби, защото е бил по това време в затвора, показанията на Ерно, кражбите на Луиза, въпросът дали Гандолф изобщо е способен на убийство. Така че днес, въпреки усилието й да гледа трезво и безпристрастно на нещата, съществуваха доста основателни съмнения, а следователно, на база на съществуващите веществени доказателства, тя не само не би могла да прати Гандолф на смърт, но дори и в затвора. Не беше наясно как Артър бе успял да я убеди в това, макар тя да не бе дорасла дотам да гарантира за невинността на Гандолф или да критикува собственото си решение, направено на база на предоставените й по онова време доказателства.

— Какво мисля аз вече е без значение, Артър — каза тя, след като обясни хода на мислите си. — По-интересно е твоето мнение.

— Аз вярвам на Женевиев. Дори Ерно призна, че тя му е споменала за заплахата на Роми да убие Луиза. И всеки път, когато прехвърлям всичко в главата си, виждам, че Ерно е лъгал за още нещо. Но имам нуждата да вярвам, че Роми е невинен. И затова вярвам в това. — Той нещастно поклати глава, съзнавайки абсурда в собствените си думи.

— Тогава трябва да продължиш. Не е ли така? Като адвокат? Ще можеш ли наистина да се погледнеш в огледалото, ако изоставиш на тази фаза клиент, в чиято невинност вярваш? Направи каквото можеш, Артър. Или поне се опитай — настоя тя.

— Какво да опитам? Аз имам нужда от факти. Нови факти.

Винаги когато Артър заговореше за случая — а той не пропускаше възможност за това, — тя го изслушваше с интерес, но ограничаваше коментара си до окуражаване. За самата нея бе по-добре, ако приемеше факта, че повече няма роля в този свят. Това обаче не й пречеше да си състави собствено мнение, което вече изглеждаше безпредметно да държи само за себе си.

— Знаеш с каква неохота правя предложения — започна тя, но той само махна с ръка: отхвърляше извиненията й и й даваше знак да продължи. — Ти не си казал на Мюриъл, че Ерно също е крал билети, нали? — поиска да се увери тя.

— Господи, разбира се, не — въздъхна Артър. — Това само допълнително ще очерни Ерно. Защо питаш?

— Обаче Ерно казва, че заради това е влязъл в „Парадайз“ — защото го е било страх да не би заради нея да стигнат до него. Така ли е?

— Е?

— Но още преди това Ерно е организирал претърсването й и не е намерил нищо. Защо все пак е останал толкова сигурен в естеството на нейната далавера? И ако наистина не е имал любовна връзка с нея, какво го е извело в полунощ, и то по време на национален празник, и го е подтикнало да се кара с нея?

— Ето, това ме притеснява в Ерно — призна Артър. — Не мога да се оправя в лабиринта на неговите лъжи.

— Е, аз може би мога да предложа алтернативен поглед, Артър. Смятам, че Ерно е наблюдавал Луиза — сам, защото не е било възможно да сподели подозренията си с подчинените си от страх да не издаде нещо за собствените си кражби. И докато я е следял, може да я е забелязал да краде.

— Това звучи логично. Каза, че е отишъл в „Парадайз“, за да я спре.

— Но защо не я е спрял още на летището?

— Вероятно е искал да разбере с кого се среща и на кого дава билетите. Нали в това е смисълът от следенето?

— Което те връща обратно на нейния купувач. Фараона.

— Фараона? Защо?

— Ами той също може да е бил там, Артър — в „Парадайз“. По някое време.

Макар и с вътрешно нежелание, Артър се връщаше към живот пред очите й. Той изправи гръб, лицето му просветна, но в следващата секунда отново помръкна.

— Не можем да го намерим. Роми спомена, че Фараона е получил тежка присъда, но Памела не успя да намери нищо в съдебните архиви. Дори Ерно каза, че е изчезнал.

— Зная, но едно нещо привлече вниманието ми. Женевиев казва, че не е могла да измисли как така Луиза и Фараона са останали незабелязани толкова време. Така ли е?

— Да, точно така каза.

— Значи Фараона е разполагал с много по-добър начин да пласира билетите от това — образно казано, разбира се — да ги предлага на улицата.

— Роми каза, че ги пробутвал през някаква компания. — На Артър му трябваха няколко секунди, за да анализира казаното от нея. — Какво мислиш? Отдел „Командировки“ в някоя компания?