Скот Търоу - Обратими грешки

Прибра се в кантората мрачен, потиснат от развитието на делото. Памела бе оставила на бюрото му двайсетсантиметрова купчина документи и обяснителна записка. През последните два дни, разработвайки хипотезата на Джилиан, тя се бе опитала да идентифицира всички в околията, които имаха някакво отношение към пътуванията на хора, и търсеше „Фараона“ или име, наподобяващо това. Беше прекарала вчерашния следобед на телефона без никакъв успех, след което, по предложение на Артър, бе отишла до публичния регистър, за да проучи списъка на пътническите агенти в щата.

Извадените данни бяха внимателно групирани в две категории: списъци на фирмените отдели за командироване, членовете на местната асоциация на пътническите агенти и копия от регистрациите на четирима пътнически агенти. За разлика от повечето други щати, пътническите агенти тук трябваше да имат лиценз, за поучаването на който се изискваше диплом, оценка от явяване на валиден в рамките на щата изпит и удостоверения за примерно поведение и здрави морални устои, които общо взето се свеждаха до свидетелство за чисто съдебно минало и липса на улики за измами на клиенти. Според живото описание в бележката на Памела, за да идентифицира лицензираните през 1991 година агенти, й се бе наложило да се върне в доцифровата ера, съхранена на хартиен носител, където едва не се бе задушила от миризмата на мухъл, а четецът на микрофишове я бе оставил с главоболие.

Артър взе копията от регистрациите, които бе разпечатала. Ферд О’Фалон („Ферд О?“, се четеше на бележката на Памела в полето на документа). Пиа Феро. Ник Фарос.

И Фароу Кол.

Трябваше му само секунда, за да се сети откъде знае това име и да изтича по стълбите до стаичката на Памела. Тя говореше по телефона и той възбудено започна да обикаля около нея, кършейки ръце, докато не я накара да прекъсне разговора.

— Това е човекът, по когото е стрелял Ерно!

За да се увери, накара Памела да открие забутаните в чекмеджетата в коридора отвън копия от полицейските доклади. Когато ги изрови, двамата седнаха в клаустрофобичната й стаичка, където всяка равна повърхност бе използвана за натрупване на купчини чернови, постановления и преписки по разни дела. В ъгъла се мъдреше люлеещ се стол, покрит с яркочервено одеяло, носещо извезания върху него герб на университета в Уисконсин. Тя използваше стола вместо закачалка за палтото си и като временна спирка за документите, взети от библиотеката на фирмата. Артър го разчисти, свали с очакваното от Памела благоговение одеялото и го метна връз металните кантонерки. Седна на стола, а Памела се намести на своя стол и подпря краката си на едно изтеглено навън чекмедже на бюрото. После двамата се отдадоха на онова, което вече бяха правили стотици часове. Беше Фароу, тоест Фаро — Фараона. Пътнически агент.

— Къде да го търсим? — попита Артър.

Отвратена от лазенето из празни подземия, Памела предложи да направят търсене в интернет с някоя от специализираните за тази цел програми. Имаха платен достъп до грижливо поддържаната от години база данни, съдържаща информация от обществено достъпните архиви на всичките петдесет щата. Партньорите му вече бяха изказали загрижеността си от ескалиращите разходи по дело, което се оформяше като загубено, но Артър бе по-нетърпелив и от Памела. Онова, което получиха, след като въведоха името на Фароу Кол и платиха с кредитна карта поисканата им сума от сто и петдесет долара, не изглеждаше да си заслужава парите. Резултатът се свеждаше до кратко кредитно досие, в което единственото по-интересно бе адрес от 1990 и актуализираните за последен път през 1996 данни от шофьорската книжка на Фароу. Въпреки че „Куик Трек“ бе преровила бог знае колко милиарда записи, във всичките петдесет щата не бе намерено нито едно упоменаване на това име. Фароу повече не беше лицензиран като пътнически агент в този щат, както и в останалите тринайсет отделни юрисдикции, където се изискваше такова лицензиране. Фароу Кол никога не се бе явявал пред съда — не беше съден, не беше банкрутирал, не се беше развеждал, дори не беше обвиняван. Още по-удивителното бе, че не бе имал ипотека, не бе притежавал недвижима собственост. И не се беше женил. Всъщност, ако можеше да се вярва на „Куик Трек“, той даже не се бе раждал, а при това положение не беше и умирал… поне не на територията на Съединените щати.

— Но как е възможно това? — смаяно попита Памела, когато получиха отговора и на последната заявка — тази за търсене в издадените актове за раждане.