Скот Търоу - Обратими грешки

Съществуваше едно неписано правило, съгласно което никой никога и пред никого не разказваше за случилото се в „При Айк“ — нито за какво се е говорило, нито кой с кого си е тръгнал. В резултат тук можеха да се научат неща, които просто нямаше как да ти бъдат казани в Академията. Момчетата лъжеха без капка свян — всеки искаше да се изкара най-големия герой. Но се чуваха и много признания на пияна глава — от хора, неприкрили партньора си, до такива, които така се изплашили, че направо се напикали. Тук можеше да видиш разплакани за жестоки издънки и умиращи от смях за тъпотата на нещастниците отвън, които само чакаха някое ченге да излезе и да ги излови.

Когато влезе, няколко души го извикаха да седне при тях. Лари тръгна да стиска ръце, да говори и да слуша глупости, но малко по малко си пробиваше път към бара, където Айк наливаше бирата. На двата телевизора вървяха епизоди на „Ченгета“.

Айк, също като неколцина други, поздрави Лари за финала на делото Гандолф. Историята с Ерно беше подразнила доста хора, но така се случваше винаги, когато някой, наричащ себе си част от братството, кривнеше от пътя.

— Да — каза Лари, — не можах да пролея сълзи, когато Ерно потегли за ада. — На бар плота до него лежеше сутрешният вестник. В долната му половина имаше снимка на Колинс и останалите, в момента, когато вкарваха ковчега на Ерно в катафалката. Вчера Лари едва се бе сдържал да не отиде в „Сейнт Мери“ с плакат, на който да пише „Прав ти път“.

— И на мен не ми харесваше тоя кучи син — каза Айк. — Имаше нещо в начина, по който показваше, че работата му липсвала. Нали се сещаш, сякаш мама му е казала да си стои у дома, докато другите момчета отиват да си играят. Мисля, че той разбираше нещата по друг начин. Но пък изпи тук маса бира проклетникът.

Айк приличаше на стар битник. Косата по темето му си бе отишла, но отстрани не само беше останала, ами яката му бе скрита под гъсти кичури. Освен това имаше деликатно подстригана брадичка. Беше се препасал с дълга престилка, непрана поне от месец, а ослепялото му око беше млечнобяло и се движеше някак самостоятелно, сякаш живееше собствен живот.

— Ти беше ли тук, когато е прострелял онзи тип? — попита Лари.

— Какво значи бил ли съм? Естествено. Само че се занимавах със същото, което ме виждаш да правя и в момента, така че не видях нищо, докато не ми замириса на барут. Мамка му! — оплака се Айк. — Куршумът ми съсипа мазилката, обаче първото, за което си спомням, беше барутът. — Айк огледа салона. — Гейдж, ето го там, стоеше на метър и от двамата. Той видя всичко.

Лари взе бирата си и без да бърза, се отправи натам. Майк Гейдж работеше в отдел „Престъпления срещу собствеността“ на Шести участък. Беше образец за „добро ченге“ — от онези чернокожи, сресани вечно на път, дето изглеждат, като че ли са издълбани с длето. Освен това беше кротък, в неделя ходеше на църква и имаше шест деца. Лари се придържаше към теорията, че кротките момчета са най-добрите полицаи. Самият той, особено на младини, беше доста избухлив. Майк обаче бе невъзмутим. В много от полицаите с времето се натрупва горчивина. Една от причините е, че полицейската работа по правило не се оказва приключението, което си очаквал. Дори децата ти израстват, като прекрасно разбират, че от теб не се е получила легендата, която си си въобразявал, че ще станеш. Защото работата се свежда главно до прехвърляне на папки, полудяване от скука, безпомощно наблюдение как те прескачат за повишенията в полза на връзкарите и осъзнаването, че правиш по-малко пари от подлеците, които прибираш. А когато в един момент установиш, че ти е писнало, неочаквано за себе си разбираш, че вече не ставаш за нищо друго. Но Майк беше като Лари — все още изпитваше сладка тръпка сутрин, когато взимаше значката си. И продължаваше да вярва, че да помагаш на хората да бъдат добри, а не лоши, е страхотна работа.

Майк беше с няколко момчета от Шести, но му направи място на пейката до себе си. Един от компанията, Мал Родригес, протегна юмрук през масата за пикник и Лари го удари в стила на играчите, приемайки поредния поздрав за победата от миналата седмица. Беше шумно — колоните дънеха „Крийд“ — и за да се чуват, Лари се приближи още по-плътно до Майк. Двамата поговориха за делото около минута и установиха, че са на едно мнение — Ерно се бе оказал адски странна личност.

— Айк казва, че си бил до тях, когато Ерно гръмнал онзи тип — Фароу Кол.

— Лари, аз съм в полицията, откакто си и ти, но честно ти казвам, никога не съм се разминавал толкова близко с куршум. — Майк се усмихна над бирата си. — Онзи глупак, дето Ерно го простреля… Фароу казваш… Ами той крякаше като някаква иракчанка и тогава Ерно му издърпа пищова от ръката и го избута навън, само че изведнъж и двамата нахлуха обратно и — бам! На метър от мен! — Майк посочи страничната врата, до която бе седял.