Скот Търоу - Обратими грешки

— Почакай малко — обади се той. — Не виждам какво нередно би имало да кажа сега „да“. Искаш да разложим всичко на основните компоненти? Добре, аз бих искал да правя любов с теб. Не веднага… някога. Ти си много привлекателна жена. Аз пък съм мъж. Това са първични инстинкти. Разбери, не искам да кажа, че това ще стане днес, утре или в близко бъдеще. Искам да те опозная. И ти да опознаеш мен. Искам да ме разбереш и харесаш в такава степен, че сама да го пожелаеш. А сега можеш да се надсмееш и над това, Джилиан. — Той отвори вратата на колата, но тя посегна и го спря.

— Няма да се надсмивам над нищо, Артър. Но и в моите думи има логика.

— В какъв смисъл?

— Какъв беше изразът? „Влюбване“? Ти се ловиш за образи, които сам си си създал, Артър. Образи отпреди не знам кога. Ти не ме виждаш такава, каквато съм.

— А може би те виждам по-ясно, отколкото ти самата можеш да видиш себе си.

— Има много неща, които не знаеш, Артър. — Тя погледна към улицата, сгушена под раззеленилите се извити клони на големи стари брястове. Листата почти не позволяваха на дъжда да проникне под тях. На устните й бе думата „хероин“, но ако разкажеше тази история сега, Артър щеше да заподозре, че го прави както предишния път, когато драматичното споменаване на Карл моментално го бе отблъснало. — Много… — повтори тя. — И това ме плаши.

— Защото?

— Защото е неизбежно да се разочароваш. Аз ще се чувствам като истински злодей, а ти ще бъдеш много по-охладнял, отколкото изобщо можеш да си представиш.

— Добре де, нека това бъде мой проблем — каза той. После бутна вратата да се разтвори по-широко. — Виж, писна ми от тези разговори. Писна ми да ми обясняваш какво искам. Имаш право да кажеш „не“. Чувал съм го и преди и още не съм скочил от никой мост. Така че кажи „не“ — веднъж и завинаги — и да приключваме. Но престани да ме дразниш.

— Но аз не искам да казвам „не“ — отговори тя. Думите смразиха сърцето й. Артър изглеждаше смаян. Джилиан гледаше право пред себе си през намокреното от дъжда стъкло. Беше смутена и изплашена и докато се чудеше какво да каже, го попита дали е паркирала колата добре.

— Прекрасно — каза той. — Ела горе. Ще ти дам списание и нещо студено за пиене, докато се преоблека.

Вероятно следвайки примера на баща си, Артър държеше щорите на южните прозорци пуснати през лятото, така че старият апартамент изглеждаше потънал в полумрак, пропит с миризма на старо и готвено, покрит с прах. Също като нея, Артър бе объркан от току-що проведения разговор, така че неспокойно се разходи и включи всички климатици. Попита я какво иска да пие и веднага се поправи:

— Имах предвид нещо безалкохолно. Проблемът е, че не зная какво е останало в хладилника. — Тръгна натам, но тя му каза, че не иска нищо. — Добре — поколеба се той, — дай ми минутка. — Тръгна към спалнята без повече думи и затвори вратата зад себе си.

Джилиан остана сама в дневната. От спалнята се чуваше тракане от отваряне и затваряне на чекмеджета. Накрая тя отиде до прозореца и вдигна щората. Облаците в небето се разкъсваха и дори изглеждаше, че може да се покаже слънце. „Артър Рейвън — помисли си тя. — Кой би могъл да си представи?“ Но в тялото й вибрираше тръпка на наслада. Това бе причината човек да се събужда всеки ден. Защото животът винаги може да поднесе всякакви изненади. Тя бързо се отдръпна от прозореца и решително почука на вратата на спалнята.

— Мога ли да вляза, Артър?

Той открехна вратата и надникна навън. Попита я какво е казала и тя повтори.

— Защо? — Тя само го погледна. — О, моля те, сигурно искаш да ми докажеш, че цялата драма не си струва емоциите.

В думите му може би се съдържаше някаква истина. Джилиан усещаше, че се е подала на един от онези подтици, които й бяха навлекли толкова неприятности през изтеклите години. Но беше права да смята, че тази връзка не може да просъществува под светлината на деня. Единственото място, където можеше да бъде реализирана, бе потънал в мрак будоар.

— Артър, само не се прави сега на непристъпен. Съмнявам, се, че бих събрала още веднъж куража да опитам това. — Тя се промъкна през открехнатата врата и го целуна. Целувката се получи суха, студена и невпечатляваща дори като първи опит. Но доказваше правотата й. Когато той отстъпи, тя видя, че е само по мокри чорапи. — Как ще го направим, Артър?

— Бавно — беше отговорът… Сега я целуна той. Не беше по-различно от първата целувка. Хвана я за ръка и я отведе при леглото. Спусна щорите плътно и в спалнята се възцари полумрак. — Сега се съблечи — каза той, без да я поглежда. — После седни до мен. Нищо повече, нека само поседим.