Скот Търоу - Обратими грешки

Мислите му за нея както винаги имаха отношение към онова, което хората наричаха съдба. С всяка фибра от тялото си тя бе човек, който вярва, че съществува Планът — план, към който държеше да бъде съпричастна, и когато беше с нея, Лари неизменно се намираше под въздействието на тази магия. И обратно, когато я загубеше, губеше и вярата, че му предстоят велики дела.

Валеше проливен дъжд, но Мюриъл успя да спре такси. Лари бе оставил нещата си в нейния кабинет и затова се качиха двамата. По пътя Мюриъл го попита за мнението му на кой от репортерите да даде сензацията. Все още имаше време да ги включат в телевизионните новини. Обади се по телефона си на Стенли Розенбърг в „Канал 5“.

— Стю? Имам заглавието за утрешните новини. Искаш ли да го чуеш: „Свидетел: Гандолф заплаши, че ще убие една от жертвите от Четвърти юли“.

Лари обаче не виждаше повод за чак такова ликуване. Настроението му бе скапано, което вероятно се дължеше на факта, че бе до Мюриъл. Но той избута встрани многото въпроси по снемането на показанията, които го тревожеха. Първо, беше бесен на себе си, че не бе заподозрял продавачка на билети в кражбата на билети. После се сети кое го бе подвело.

— Знаеш ли — обади се той, когато Мюриъл заговори, — преглеждал съм бележките си от разговора с Ерно през октомври деветдесет и първа поне стотина пъти. Не, двеста. Когато го попитах как така Луиза печати пари, той — забележи, той сам — отвори темата за крадените билети и заяви, че не са имали проблем от години. Може би не е бил наясно как точно го е правила. Онова, което Женевиев е чула от Катерицата — „Видях Фараона и ще я убия“ — това може да е прозвучало на Ерно като индикация, че Луиза го изоставя.

— Заради Роми? Освен това защо Ерно ще нареди да претърсят Луиза, ако не е знаел за билетите?

Мюриъл беше твърде възбудена, за да се безпокои, но той настоя.

— Има и нещо друго. В бележките ми пише, че Ерно ме е посъветвал да призовем Женевиев пред голямото жури.

— Предполагал е, че тя ще натопи Роми?

— Очевидно. Само че защо толкова хитро? Защо да не ми каже направо, че Катерицата е заплашвал да убие Луиза, вместо да се прави на тъп?

Когато слязоха от таксито, дъждът плющеше с всичка сила. Мюриъл вдигна куфарчето си над главата и забърза напред, тракайки с токчета по гранитните стъпала на сградата на кметството. Постройката вече бе на един век — тухлена сграда, построена в стила на потискащите фабрики от онази епоха. Дори в слънчево време светлината вътре бе оцветена в шеллак. Тук Мюриъл бе като кралица. Приставите при металните детектори на входа я поздравиха почтително, а нямаше минаване през фоайето, без да бъде спряна през няколко метра. Двама заместник главни прокурори, разпитали деветгодишно дете във връзка с убийството на друго дете, изтичаха след нея, за да поискат разрешение за сключване на извънсъдебно споразумение. Тя им каза, че още е твърде рано, после поздрави десетина души по име и ги заговори. Правеше го по много по-естествен начин, отколкото преди години, когато за Лари беше немислимо да си я представи като ловък политик: изглеждаше искрено заинтересувана от оправянето на нечия баба след счупване на таза и държеше на всяка цена да научи как се справя някаква третокласничка в старото й училище. Единствено онези, които познаваха Мюриъл добре, можеха да разберат, че това е поза, понеже Мюриъл рядко споделяше важни неща за себе си.

Лари избърза напред и я изчака пред асансьорите. Ерно продължаваше да не му дава мира.

— Ами това? — каза на Мюриъл, когато се озоваха сами в асансьора: — Ерно чува за Катерицата и Луиза от Женевиев. Катерицата е крадец, а от друга страна, по думите на самия Ерно, най-удобното нещо за крадене там са билетите, и на всичко отгоре Луиза е пътнически агент. Така че той нарежда да я претърсят под някакъв претекст.

— Така.

— Но не намира билети. Тогава избира врата номер две: просто някакъв влюбен ненормалник, който говори глупости. Но след това тя е убита. И ето че той вдига чинно ръка и ни информира: аз знаех за какво става дума.

— Защото?

— Защото е оплескал нещата. Защото трябва да признае, че е нарушил споразумението със синдиката и я е претърсил под претекст. И изобщо не е информирал полицията за Катерицата. Някой добър адвокат би могъл да издои и Ерно, и компанията до дупка, а пък шефовете са щели да го обвинят, че е спал и не си е гледал работата… Но в този момент племенникът му е арестуван и той обмисля нещата още веднъж, защото наистина иска по някакъв начин да спаси Колинс. Нямам представа кой от двамата е разбрал, че медальонът е у Катерицата — дали Колинс го е видял наистина, или Ерно е провел малко детективско разследване и е съобщил наученото на Колинс, — но Ерно ми казва същността на части, за да не си изцапа случайно обувките. „Иди при Колинс. А, и между другото призови Женевиев“. Не мислиш ли, че мозайката се намества, а?